Читать «Приказка за алчния поп и хитрия старец» онлайн - страница 5

Отбрал той един пазарен ден двадесет овце и ги откарал на продан. Срещнали се пак с попа. Гледа попът, гледа и не вярва на очите си — пред него стои удавеният старец и продава овце. Приближил се той и го попитал:

— Тебе ли удавих в морето?

— Мене — отвърнал старецът, — само че трябваше по-навътре да навлезеш; много плитко беше и само четирийсет овце улових. Продавам ги сега просто без пари, защо ще се лакомя — много труд не ми струват. Ех, не те бива, свети отче! И ножчето беше хубаво, много хубаво. Продай ми го, вземи, ако щеш, две овце за него.

Учудил се попът и му казал:

— Ножчето ще ти дам и не ти искам овцете, само ми направи тази добрина: откарай ме на същото онова място и ме хвърли във водата. Може и аз да успея да си хвана овце.

А хитрият старец рекъл:

— Как да не хванеш! Твоите ръце и крака няма да бъдат вързани, ти и сто овце ще хванеш, само че направи ми една добрина — хвани и за мен поне десет парчета!

Тръгнали те заедно. Отбили се най-напред у стареца и се повеселили там.

Жената на стареца казала:

— Не умееш ти, свети отче, да използуваш купеното. Всичко, което ти продаде моят мъж, беше хубаво: и воловете бяха хубави, и ножчето беше хубаво, а сега ето и овце даром ще си наловиш!

Повел старецът попа към морето, настанил го в една лодка и отплавал навътре.

Нали си бил алчен попът, викал му:

— По-навътре ме откарай, повече овце от тебе да наловя!

Откарал го старецът далеко от брега и го хвърлил във водата. Оттогава и досега попът все овцете търси, но май че нито попът, нито овцете ще се явят на бял свят.

notes

Примечания

1

Гривеник — монета от 10 копейки. Б.пр.