Читать «Приказка за алчния поп и хитрия старец» онлайн

Живеели едно време дядо и баба. Имали си те чифт волове. Наистина воловете били хубави, но животът на старците станал много тежък и те, след като се посъветвали помежду си, решили:

— Ще закараме воловете на пазара и ще ги продадем. Поне за известно време ще имаме какво да ядем.

Закарал старецът воловете си на пазара. Всички много ги харесали, заобиколили стареца и започнали да го питат:

— За колко ги продаваш?

Дошъл и един поп:

— Продаваш ли тези волове?

— Да, продавам ги, имам голяма нужда от пари и затова ги продавам.

— Продай ги на мене.

— На драго сърце.

— Каква им е цената, колко да ти дам?

— Аз съм беден старец, а ти си свещеник, божи човек — няма да ме измамиш я! Дай ми само толкова, колкото струват воловете ми. Повече няма да искам.

Попът почнал да се кълне и да го уверява:

— Как ще те измамя, синко! Бог да те благослови! Ще ти дам тридесет рубли за чифта волове.

Старецът се съгласил.

— Вземи ги. Дай боже да видиш от тях полза и радост.

Зарадвал се попът, че успял да купи евтино воловете. Наброил му набърже парите и откарал воловете.

Тръгнал да си отива и старецът. „Като че ли малко пари получих — мислел си той из пътя, — но какво мога сега да направя? Продадох ги и толкова!“

Щом влязъл в къщи, жена му го попитала:

— За колко продаде воловете?

— За тридесет рубли. Един поп ги купи — отвърнал старецът.

Жената се разкрещяла:

— Ти луд ли си? Какво си направил? Измамил те е този поп, измамил те е и те е съсипал. Проклет да е!

Ядосал се старецът.

— Попът е божи човек, божи заместник на земята! Няма да ме лъже я?

Завайкала се жената, но какво да направи? Няма да убие мъжа си я.

Разсърдила му се само и не взела парите.

Така заживели старците сърдити един на друг. Приготви жената обед, сложи го на масата и отиде у съседите, без да дочака стареца. Дойде той, хапне, грабне мотиката и пак се потътри на работа. Прекарали така скарани цяла седмица.

Веднъж старецът взел получените от попа пари и отишъл пак на пазара. Купил си калпак за шест гривеника¹, турил го на главата си и тръгнал да се разхожда. Останалите пари държал в джоба си.

Обиколил той пазара веднъж-дваж, гледа — пред него попът, който купил воловете му. Спуснал се старецът към него, поздравил го и го запитал:

— Е, хубави ли са воловете ми?

— Бог добро да ги даде, хубави са, много са хубави — отговорил попът.

— Аз нали ти казах, че са хубави!

Побъбрали малко и старецът казал на попа:

— Ако си доволен от воловете ми, ще те помоля нещо, но няма да ми откажеш.

— Казвай, какво има?

— Аз съм ти много признателен и искам да те поканя на обед. Само че, моля те, доведи със себе си още гости — и протойерея, и владиката — и елате всички заедно в еди-коя си гостилница. Ще ви нагостя за моя сметка.

Лаком бил попът за ядене, зарадвал се толкова, та чак очите му светнали.

— Иска ли питане? Непременно ще дойдем.

Избързал старецът напред, отишъл в гостилницата и казал на гостилничаря:

— Поканил съм за днес гости. Приготви по-хубаво ядене.

Дал му той предварително двайсет и пет рубли и го предупредил: