Читать «Лице в мрака» онлайн - страница 76

— Покажете ми къде беше — рече Шенън и се върна с Лейси в къщата му.

Първото, което видяха в склада, бе колосаната яка и вратовръзката на Станфорд, които висяха на един пирон. Иначе не откриха нищо друго и прислужниците казаха само, че малко преди пристигането на Дик са видели Станфорд в склада. Претърсването на скромния багаж на Станфорд също не даде резултат.

36

След като горчиво разочарованият Шенън си отиде, дълго време Маршълт седя, опрял лакти в бюрото си. Накрая позвъни и обясни на двете прислужници, останали още в къщата, че ще трябва да ликвидира имуществото си, защото мисли да се махне от Англия. Изплати им заплатите и от стълбите видя как напуснаха дома заедно с багажа си. След като заключи и залости здраво външната врата, се върна в кабинета си и потъна в дълбок размисъл, от който го извади след около половин час силно звънене и тропане. Той погледна предпазливо през прозореца. На стъпалата отвън стояха Елтън, Дора и Торингтън — да, Маршълт веднага разпозна Торингтън, макар да не бе го виждал от дълги години. Зад тях тримата стоеше полицейски инспектор с четирима цивилни.

Маршълт извади от джоба си едно шило и плоска дръжка и ги съедини. После отиде до камината и пъхна шилото дълбоко в дървената резба на корниза й. Натисна с китката си и цялата камина се завъртя безшумно около невидима ос. От дясната му страна се намираше идолът, от лявата — извъртяната камина. После отвори едно чекмедже на бюрото си и измъкна изпод фалшивото му дъно кутия, на която отдели известно време. Перука, нос, дълга остра брадичка — всичко бе сложено с няколко ловки движения.

След това стъпи върху полукръглия подиум на камината и отново завъртя шилото — този път на другата страна. Когато стената и камината се завъртяха, той подложи крак, за да предотврати силното захлопване. Несръчният Тонгър веднъж бе пропуснал да го направи и в стаята на Малпас се бяха посипали горещи въглени. Отново задейства шилото и като се завъртя, камината застана на мястото си. Лейси разглоби инструмента и пъхна двете му части в джоба си. После започна да се качва бавно по стълбите.

Одри бе там. Станфорд го бе признал с голямо нежелание. И сега тази трагедия, струвала му състоянието и на косъм дори самия живот, щеше да завърши при Одри — там, където бе започнала. Устните му бавно се разтегнаха в усмивка, която сякаш замръзна на лицето му. Всичките му планове, всичките му изкусни интриги…

Изведнъж една мисъл мина през съзнанието му и прогони усмивката. Как бе станало така, че вратата се бе затворила и отворила, докато беше заедно с Шенън? Вдигна рамене. Влажността и хиляди други неща биха могли да повлияят на електрическата система.

Застана пред вратата и се вслуша. Дочу тихи стъпки в коридора и се усмихна пак. После отвори малък шкаф в стената на стълбището, натисна бутона на един ключ и сега бе сигурен, че вътре бе тъмно.

Когато превъртя ключа, чу как тя изтича по коридора и тресна вратата. Маршълт влезе вътре и ето че бе сам с Одри Бедфорд.

Бавно започна да се придвижва напред с разтворени ръце, докато стигна вратата. Тя бе там — чувстваше го!