Читать «Лице в мрака» онлайн - страница 74

— Предполагам, че е така. Не бях тук, когато е дошла и не съм я видяла да си тръгва. Госпожа Елтън ми подари билети за театър и освободи готвачката, така че в къщата е имало само трима души: господин и госпожа Елтън и госпожица Бедфорд.

— Аз не бях тук! — рече Мартин. — Бях в клуба.

— Бяхте горе, тук в къщата — възрази прислужницата невъзмутимо. — Не съм видяла госпожица Бедфорд да си тръгва, защото разговарях на другия край на улицата с един от нашите хора. Видях да потегля кола и когато се върнах в къщата, госпожица Бедфорд наистина я нямаше.

— Един от вашите хора? Какво означава това? — запита Дик.

Тя извади малка сребърна значка от джоба си.

— Работя за Стормър — рече тя, — както и предишната прислужница на госпожа Елтън. Очаквах ви, сър, но мога да ви кажа само едно: госпожица Бедфорд не е тук в къщата. Претърсих я до последното ъгълче. Когато почиствах масата, сипах остатъка от виното на госпожица Бедфорд в това шишенце. — Тя подаде на Шенън малко шише от лекарство. — А това намерих в кутията с бижута на госпожа Елтън.

Дора се пресегна светкавично към малката синя ампула, но момичето бе нащрек и я пъхна в ръката на Дик.

— Чухте какво каза тази дама, Елтън. Къде е Одри? — Лицето на Шенън бе сурово. Очите му блестяха заплашително.

— Ако искате да научите, ще трябва да платите за това — отвърна Мартин. — Не, не с пари! Искам двадесет и четири часа за мен и Дора, за да напуснем Англия. Ако ми ги осигурите, ще ви кажа къде е. И ви съветвам да се съгласите на условието, капитан Шенън! Тя е в голяма опасност, както предполагате. Ще ми дадете ли думата си?

— Нищо няма да ви обещая — каза Шенън. — Да ви оставя да избягате ли? Не! Не, дори и животът на Одри да е на карта. Къде е тя?

— Намерете си я сам!

Дик замълча. Извади чифт белезници от джоба си и ги сложи на китките на Мартин. Елтън не оказа съпротива, но лицето му посивя и се състари.

Миг по-късно ръцете на съпругата му бяха свързани по същия начин.

След като Дик ги откара в полицейския участък, зададе още един въпрос на агентката на Стормър:

— Някой посещавал ли е скоро Елтън?

— Да, Станфорд бе при тях и се караха.

— Мислите ли, че Станфорд също е замесен в тази работа?

— Не знам точно. Не изглеждат да са добри приятели.

— Хм! Когато го видях тази нощ, във всеки случай не ми се стори, че нещо му тежи на съвестта — забеляза Дик.

След това все пак отиде на Портмън Скуеър, където се наложи да чука и звъни дълго и настоятелно, докато най-сетне Станфорд лично се появи и му отвори. При вида на детектива, изглежда, бе неприятно изненадан.

— Къде е госпожица Бедфорд? — запита Дик високо и остро. — Помислете си добре, преди да отговорите, Станфорд! Двамата Елтън вече са на хладно, а все още има място и за вас в килията.

Мъжът го изгледа като ударен от гръм.

— Какво е станало с Одри Бедфорд? — измънка той накрая. — И откъде мога да знам това аз? През цялата вечер съм бил тук. Сам ме видяхте. А с Елтън се скарахме…

— Кой е там? — дочу се глас отгоре и Маршълт слезе по пижама.

— Одри Бедфорд е изчезнала — рече Дик. — Изглежда, е била упоена и откарана. Имам причини да мисля, че Станфорд знае за това.