Читать «Лице в мрака» онлайн - страница 77

— Ела, съкровище! Този път няма да ми избягаш!

Дочу движение и застана на вратата, препречил я с ръце.

— Приятелят ти е долу, пиленце — глупавият Шенън с компанията си. И баща ти! Ти май не знаеше, че имаш баща, но той е там. И той ще те види, но след това!

Внезапно Лейси скочи и хвана една ръка. Но тя не бе ръката, която бе очаквал. Миг след това пред гърдите му се запали странна, ужасяваща зелена светлина. Пред него бе собственото му лице — същият нос, същата брадичка, същата глава!

Един друг Малпас — по-ужасен, по-чудовищен, го държеше за ръце.

— Боже мой! Какво е това? — извика той и се опита да се освободи.

— Ела с мен! — каза кух глас.

Като изрева силно, Лейси се отскубна и хукна да бяга. В същия миг лампите светнаха. Маршълт се обърна и видя насреща собствения си образ — или негово копие! Малпас! Но нали той самият бе Малпас!

— Върви по дяволите! — изкрещя той и извади пистолета си.

Пистолетът му изгърмя веднъж, втори път.

— Спести си усилието, приятелче! — рече двойникът му. — Патроните ти са халосни — аз ги смених.

Разярен, Лейси хвърли оръжието си в лицето му. Мъжът приклекна и веднага след това скочи на врата на Маршълт.

Някъде в мрака отзад стоеше Одри и притискаше в смъртна уплаха ръцете си.

37

В това време Дик бе застанал с другия пред къщата на Маршълт и тъй като никой не отговаряше на чукането, намериха парче тръба, под чийто натиск бравата започна да поддава.

— Тя е тук, сигурно е, нали?

Мартин кимна.

— Стандорф я отнесе снощи и каза, че ще я затвори в къщата на Малпас.

Шенън вече се бе опитал да отвори вратата на номер 551, но тя бе блокирана.

Веднага щом разбиха вратата, Дик се втурна вътре и се качи в кабинета. Вече знаеше, че проходът трябваше да е през камината и никъде другаде. Тогава откри и дупката, в която пъхна саморъчно направеното шило на Тонгър и като го натисна, камината се завъртя и отвори пътя към стаята на Малпас.

— Не пипайте дръжката! — предупреди той, изключи електрическата блокировка и когато се спусна към отворената врата, чу два изстрела. Пребледнял отскочи назад, но само за да хукне после още по-бързо напред.

Като стигна вратата, от нея излязоха двама души — двама мъже, които толкова си приличаха, че очите му сновяха объркани ту към единия, ту към другия.

— Това е мошеникът — каза по-дребният от тях и бутна окованата си в белезници жертва в ръцете на чакащите полицаи.

После с едно движение свали носа, брадичката и перуката си от главата.

— Мисля, че ме познавате, нали?

— Да, много добре — отвърна Дик. — Вие сте Слик Стормър, или ако ви харесва повече — Слик Смит.

— Кога го разбрахте?

Шенън се засмя.

— Един толкова умен детектив като вас би трябвало да знае — рече той.

Тогава забеляза някого в коридора — една фигура, която уплашено стоеше надалеч. За секунда се озова при нея.

Слик хвърли един поглед и затвори вратата.

— Мога да си представя, че бихте искали да видите дъщеря си и че тя ще се радва да ви поздрави, но мисля, че този мъж я познава по-добре от вас — заяви той и Торингтън кимна мълчаливо.