Читать «Лице в мрака» онлайн - страница 73

35

В четири часа сутринта Дик се върна у дома, след като бе изпратил Маршълт до дома му и се бе полюбувал на смущението на Станфорд от това възкръсване. Във всекидневната си завари двама души: преуморения, но упорит Уилям и…

— Господин Торингтън! Вие тук?

Мъжът се бе преобразил изцяло. От обичайния му повърхностен и присмехулен тон не бе останала и следа.

— Чакам ви с нетърпение! Дъщеря ми е изчезнала!

— Вашата…?

— Моята дъщеря. Одри. О, вие не знаехте ли, че тя е моя дъщеря от втория брак на майка й?

Дик го изгледа стъписано.

— Одри е изчезнала?

— Излезе снощи и не се върна. Оставих я да излезе, защото имах среща с Елтън. — Той разказа накратко за разговора си с Мартин. — Всички факти, разбира се, ми бяха известни и той още не бе свършил, когато отгатнах намеренията му. Наредих да доведат след завръщането й Одри веднага при мен. В единадесет не се бе прибрала и когато в полунощ попитах за нея, още я нямаше. Понеже знам, че в днешно време младите момичета скитат до късно през нощта, не се обезпокоих толкова, но когато мина един, а после и два часът, не издържах повече. Обадих се в Скотланд Ярд и тъй като там не знаеха нищо за вас, реших да дойда тук.

— Къде е искала да отиде? — попита Дик.

— Не знам, и в хотела не е споменала нищо.

— Трябва да погледнем в стаята й — рече Шенън и отиде с Торингтън в Риц-Карлтьн.

В кошчето на Одри намери скъсано писмо, което сглоби и прочете.

— Трябва да отида у Елтън — каза той кратко. — Не е нужно да идвате.

* * *

Доста време мина, преди Мартин сам да слезе да отвори. Беше по пижама, но следите от пепел на пура върху копчето му издаваха, че не бе станал от леглото.

— Жена ви тук ли е? Искам да говоря с двама ви — рече Дик.

След няколко минути се появи и Дора.

— Искали сте да говорите с мен, капитан Шенън?

— Искам да знам къде е Одри Торингтън.

— Не знам… — започна тя.

— Слушайте, госпожо Елтън. Сестра ви е дошла по ваша покана тук. Пристигнала е около шест часа… — Той млъкна. — Повикайте прислужницата си!

Дора се опита да възрази, но Дик бе неумолим, така че накрая Мартин реши да отиде и да я доведе. За негово учудване момичето излезе напълно облечено и с палто и шапка от стаята си.

— Виж ти! — възкликна Мартин, но веднага се съвзе и рече: — Капитан Шенън иска да говори с вас. Пита за сестрата на госпожа Елтън. Тя е вечеряла снощи тук. Кажете му, че сте били тук през цялото време и сте видели как си е тръгнала.

Прислужницата го последва мълчаливо и когато слезе долу, Дора извика ядосано:

— Защо сте облечена така?

Но Шенън я прекъсна.

— Най-напред отговорете на моите въпроси — каза той. — Госпожица Одри Торингтън, която познавате като госпожица Бедфорд, е била снощи тук на вечеря, така ли е?