Читать «Перфектен убиец» онлайн - страница 9

— Утре ще излизаме ли? — попита той.

— Не, не мисля. Искахме да видим колко си добър с оръжията след един месец тренировки. Вече видяхме.

— Жалко — каза Найтхоук. — Беше забавно.

— Смяташ, че да те нападне Демонска котка е забавно?

— Е, със сигурност не е опасно — отвърна Найтхоук. — Не и когато имам пушка в ръцете си.

— Препараторът вероятно ще се съгласи с теб — отбеляза Киношита.

— Моля?

— Когато внесох вътре труповете, той каза, че не си ги застрелял в очите, за да не повредиш главите; застрелял си ги право в зеницата.

— Нали ми каза, че е просто като да посочиш нещо с пръст.

— Излъгах — каза Киношита. — Но ти като че ли го превърна в истина.

Лицето на Найтхоук грейна в очарователна усмивка.

— Така ли се получи?

— Да — кимна Киношита.

— Да му се не види! — развесели се младежът. — Това си заслужава още едно питие! — След като поръча още две Прашни уличници той това се обърна към Киношита: — Е, какво ще правим сега?

— Нищо — каза Киношита. — Днес завършваш обучението си.

— Не беше кой знае какво изпитание — сви рамене Найтхоук.

„Още нищо не е започнало“, помисли си Киношита, но на глас каза:

— Ще останеш изненадан като разбереш колко много хора са били убити от Демонски котки. Имаше по-малко от половин секунда, за да се прицелиш и стреляш, да знаеш.

— Ти искаше да ловуваме в непроходимите храсталаци — отбеляза Найтхоук.

— Трябваше да изпитам реакциите ти при суровите полеви условия — каза Киношита.

— Често ли правиш това?

— Кое? Да влизам в гъсталака и да преследвам Демонски котки? Не, слава Богу.

— Имах предвид да учиш мъже да се бият?

— Ти си първият.

— Тогава с какво се занимаваш?

— По малко от това, по малко от онова — отвърна уклончиво Киношита.

— Бил ли си някога човек на реда или наемник? — настояваше Найтхоук.

— И двете.

— А войник?

— Преди много време.

— Ами извън закона? — попита Найтхоук.

— Предавам се — каза Киношита. — Какво извън закона?

— Бил ли си извън закона?

— Зависи кого ще попиташ — отговори Киношита. — Никой съд не ме е осъдил за нищо.

— Как стана така, че започна да работиш за Маркус Динисен?

— Той има много пари за харчене. Аз имам нужда от много пари. Съвсем естествено е, че сме се събрали.

— Кога приключва твоята работа?

Киношита се загледа в главата на един Огнен гущер, чиито невиждащи очи също бяха насочени към него.

— Скоро.

Младият човек се намръщи недоволно.

— Колко скоро?

Киношита въздъхна.

— Ами, може да дойда с теб до Границата за седмица-две, докато се установиш, но след това само бих ти пречил. Човекът, когото издирваш, едва ли ще дойде да ти се представи. Имаш много работа и колкото по-скоро започнеш, толкова по-добре. — Киношита отпи от питието си. — Границата е толкова пуста, колкото е пренаселена Олигархията. Почти невъзможно е да убегнеш на всички там. Те отдалеч виждат кой идва.

— Мен изобщо няма да ме забележат — отсече Найтхоук. — Ще пътувам с кораб, после ще се приземя.

— Казах го образно. — Найтхоук не изглеждаше много убеден. — Виж — продължи Киношита, — оказах се прав за питиетата. Повярвай ми, и за това съм прав. Само ще ти преча.