Читать «Перфектен убиец» онлайн - страница 11

— Зная и съм благодарен за това — каза Найтхоук. — Но все пак аз ще заживея моя живот, веднага щом спася неговия. — Той се огледа из стаята, над закачените на стената глави, след това отново погледна Киношита.

— Искам да го видя преди да тръгна.

Киношита поклати глава.

— Може и да не оживее, ако го събудим пак — това няма да стане преди да открием лекарство.

— Няма нужда да говоря с него — настояваше Найтхоук. — Просто искам да го видя.

— Казват, че изглежда отвратително.

— Не ме интересува. Той е единственият ми роднина.

— Няма да ти позволят, Джеф. Защо не отложиш за след като си свършиш работата и след като учените намерят начин да го излекуват?

— Учените не са направили никакъв прогрес в последния век. Тогава как да се надявам, че ще открият лек сега?

— Казаха ми, че са близо. Просто прояви малко търпение.

Найтхоук поклати глава.

— Нямам нито майка, нито баща. Имам само него.

— Но не е толкова просто, нали? — каза Киношита.

— Защо мислиш така?

— Защото вече ти казах колко неприятно преживяване ще е да го видиш. Кажи ми, каква е истинската причина?

— Искам да видя какво ме очаква, ако не открият онова лекарство.

— Има достатъчно неща, за които трябва да мислиш, Джеф. Няма нужда непрекъснато да си представяш какво може да ти причини тази болест.

— Какво ще ми причини.

— Може да ти причини. Не е сигурно, че ще се разболееш от нея.

— О, стига, моля ти се. Аз не съм му син; аз съм му копие. Ако той е болен от това, и аз ще се разболея.

— Може да намерят ваксина до две години или до десет, или двадесет, физически, ти си на двадесет и три години. Той се е разболял едва като е наближил четиридесет.

— Това не оставя кой знае колко време.

— Достатъчно е.

— Няма да ми позволиш да го видя?

— Не зависи от мен — каза Киношита.

Найтхоук въздъхна.

— Добре, тогава. — Той направи пауза. — Ще си взема още една Прашна уличница. Направо се влюбих в това питие.

„Прекалено лесно се предаде, Джеф. Истинският Найтхоук щеше да настоява за това, което иска. И ако аз откажех да му съдействам, щеше да си го вземе сам. Ако искаше да види замразено тяло, Господ да е на помощ на всеки, който застане на пътя му. Именно затова стана Перфектния убиец. Трябваше да ти намалим силата, да те направим управляем, но сега се чудя дали си достатъчно твърд, за да се справиш със задачата си.“

Пристигнаха още две питиета и Киношита се огледа из таверната. Погледът му се спря на двама едри мъже на единия край на бара.

„Ето ги, тук са, точно както трябваше.“ Той хвърли скришом поглед на Найтхоук. „Време е за последния ти изпит, Джеф. Надявам се, че си готов за него.“

— Виждаш ли онези двамата на бара? — попита ниският човек.

Найтхоук кимна.

— Познаваш ли ги?

— Само теоретично — отвърна Киношита. — Чувал съм за тях. — Той направи пауза и огледа двамата мъже. — Онзи с брадата е Гробаря Макнеър, наемен убиец от Пръстена. Другият е бодигардът му.

— За какво му е на един наемен убиец бодигард?

— Всеки има нужда от някой да му пази гърба — особено човек с неговата репутация и с неговите врагове.