Читать «Перфектен убиец» онлайн - страница 8

Синия имаше една кукумявка, оцветена в синьо, червено и златно, поставена в голяма клетка над бара. Клиентите можеха да я хранят като за целта винаги имаше приготвени няколко живи гущерчета. Точно зад клетката беше разположен компютър с осведомителен бюлетин, който непрекъснато се попълваше с най-новата информация — за курса на кредитите, доларите Мария Тереза, лирите на Далечния Лондон и още пет-шест валути.

На една от стените имаше редица холографски екрани, свързани с камери, пръснати из околността. Няколко приходящи, мъже и жени, които идваха на сафари за ден-два, гледаха екраните съсредоточено. Щом видеха животното, което търсеха, втурваха се да го уловят. Отдавна нямаше такова нещо като ловен учител или водач, не и в ерата, когато автомобилът за сафари можеше да улавя дирите и сам да проследява дивеча.

Щом стигна до масата, Киношита размести столовете, седна и направи знак на младия си спътник да направи същото.

— Приключи ли с пренареждането на масата? — попита Найтхоук като го гледаше с любопитство.

— Никога не сядай с гръб към врата или прозорец.

— Все още нямам врагове — отвърна Найтхоук.

— Ала нямаш и никакви приятели, но по-важно е накъде си тръгнал.

Найтхоук сви рамене и седна.

Един извънземен сервитьор с хуманоидна външност и говорещ земен език със силен акцент се приближи и ги попита какво ще пият.

— Две Прашни уличници — каза Киношита.

Чуждоземецът кимна и се отдалечи.

— Прашни уличници? — повтори Найтхоук.

— Ще ти харесат — увери го Киношита.

Найтхоук сви рамене и огледа помещението.

— Интересно място. Точно така трябва да изглежда една ловджийска колиба.

Киношита кимна в знак на съгласие.

— Има съвсем същото място на Последния шанс.

Найтхоук поклати глава.

— Не, то е на Байндър X.

Киношита се усмихна.

— Прав си, разбира се. Грешката е моя.

„Е, паметта ти — или чиято и памет да носиш — работи безпогрешно, нещастен двойнико.“

Чуждоземният сервитьор се върна с питиетата. Найтхоук гледаше своето подозрително.

— Хубаво е — увери го Киношита.

— Зелено е — отвърна той.

— Имай ми доверие, Джеф — каза Киношита. — Много ще ти хареса.

Найтхоук се пресегна за едната чаша, поднесе я бавно към устните си и отпи глътка.

— Канела — каза той най-накрая. — И Борилиянски ром. И нещо друго, което не мога да определя.

— Това е един плод, който се отглежда на Нова Кения. Не прилича много на портокал или мандарина, но спада към цитрусовите плодове — е, доколкото може да се оприличи един извънземен плод, все пак. Изчакват го да ферментира, преработват го и го бутилират.

— Хубаво е — каза Найтхоук след като отпи още една глътка. — Харесва ми.

„Разбира се, че ти харесва. Истинският Перфектен убиец беше направо пристрастен към тези неща.“

Найтхоук изпи чашата си до дъно и погледна към спътника си на другия край на масата.