Читать «Перфектен убиец» онлайн - страница 109
Майк Резник
Тя се обърна към Найтхоук.
— Бил ли си някога в системата Денеб?
— Не, госпожо, аз съм от…
— Не искам да зная откъде си — прекъсна го тя. — И ако ще ми кажеш истинското си име, не желая да чувам и него… Знаеш ли — добави тя, като разглеждаше лицето му, — изобщо не ти трябва да си от Денеб. Достатъчно млад си, за да си на учебна екскурзия от Аристотел.
— Аристотел ли, госпожо? — повтори той.
— Една студентска планета. Разбрах, че искаш да влезеш при началник сигурност на една от планетите на Границата.
— Да. Той е…
— Не искам да зная кой е и къде е. Интересува ме само каква длъжност заема. — Тя спря замислено. — Човек не може да изучи охраната — не дават дипломи за това. Да видим, да, мисля, че ще те направим студент по шифроване. Това поне е свързано със сигурността и би трябвало да оправдава желанието ти да говориш с жертвата си.
— Ще ви трябва ли моя холография, госпожо? — попита Найтхоук.
— Направих я, докато чакахте вратата да се отвори — отвърна тя. — Паспортът ти се прави в момента.
— Чудесно.
— След минутка ще е готов.
Тя излезе от стаята.
— Има ли име? — попита Найтхоук. — Малко ми е неудобно да й казвам „госпожо“ всеки път.
— Сигурен съм, че има — отвърна Дядо Коледа. — Но никога не се е чувствала длъжна да ми го разкрие.
— Не е логично — каза Найтхоук. — Ако те хванат и те питат кой ти е направил документите, като нищо можеш да дадеш адреса й.
— На тази улица няма адреси, ако не си забелязъл. А тази сграда е абсолютно същата като съседните три-четири. Ако полицаите не знаят името й, тя ще ги е видяла поне половин час преди да стигнат до тук и ще е успяла да скрие всичко подозрително.
— Ще им трябва цял час, всъщност — поправи го жената, като се върна в стаята. Приближи се до Найтхоук и му подаде неговия плик. — Всичко е тук. Ти си Винсент Ландис, студент от Аристотел, специализираш шифри, втора специалност комуникации. На двадесет и една години си и си от Силвърблу, Пръстена. Родителите ти са фермери.
— Разбрах — каза Найтхоук и се обърна към Дядо Коледа. — Това ли е всичко?
Възрастният мъж се разсмя.
— Съвсем не. — Той се обърна към жената. — Уреди ли онова, за което говорихме снощи?
— Пистолетът? — попита тя. — Да, но ти казах, че ще излезе скъпо.
— Няма значение — сви рамене Дядо Коледа. — Няма да мине през никоя митница или охрана с това, което носи сега.
— Какво искаш да кажеш? — попита Найтхоук. — Добре ми е с моите оръжия.
— Сигурен съм, че е така — отговори Дядо Коледа. — Ала трябва да ги махнеш.
Найтхоук видимо се разстрои.
— Но с тях ме обучиха! — възрази той.
— Синко, ако се опиташ да припариш до полковника с тях — каза възрастният мъж, като внимателно пропусна да нарече Ернандес по име — ще задействаш всички аларми на планетата.
— А какво оръжие си ми приготвил
— Може ли да го видим? — попита Дядо Коледа.
Жената отиде до бюрото, отключи друго чекмедже и му подаде едно малко куфарче.
Дядо Коледа го отвори.
— Красота — възкликна той като гледаше малкия пистолет. — Направо красота!
— Прилича на един от
