Читать «Перфектен убиец» онлайн - страница 12

Найтхоук се намръщи.

— Щом знаеш кой е той, значи и митницата е информирана. Защо биха допуснали наемен убиец да ловува тук?

— Защото той може да си го позволи.

— И това е единствената причина?

— Мястото е специално. Хората трябва да си плащат.

— На нас колко ни струва досега?

— Не се безпокой за това — каза Киношита. — Скоро ще спечелиш повече, отколкото са ти нужни да покриеш сметката.

— Много оптимистично. Навярно ще ми трябват месеци да си свърша работата на Солио II.

— Не. Ще ги спечелиш веднага.

Найтхоук го погледна озадачено.

— Обявена е награда за Гробаря Макнеър — половин милион кредита, жив или мъртъв. — Киношита направи пауза. — Мъртъв е по-лесно.

— Но аз дори не го познавам — смути се Найтхоук.

— Нито пък ще познаваш човека, когото търсиш на Солио.

— Различно е. Освен това, не съм въоръжен.

— Научих те на четиридесет и три начина да убиваш с ръцете и краката си — каза Киношита. — Това е подходящ момент да видим какво си усвоил.

— Но той не пречи на никого — заинати се Найтхоук. — Не мога просто да отида до него и да го убия.

— Съгласен съм. Първо убий бодигарда.

Найтхоук погледна двамата мъже и пак се обърна към учителя си.

— Не ме карай да го правя, Ито.

— Аз не мога да те карам да правиш каквото и да било — каза Киношита.

— Какво ще стане, ако откажа?

Ниският мъж сви рамене.

— Ще си съберем багажа и ще се приберем на Делурос.

— И после?

Киношита замълча за момент и се взря в очите на Найтхоук.

— После ще те премахнат бързо и безболезнено, след което ще направим следващия двойник малко по-агресивен.

— Ще им позволиш да ми причинят това? — попита Найтхоук.

— Не бих могъл да ги спра — каза Киношита. — Те играят на едро и първото им задължение е към стареца, който им плаща.

Найтхоук погледна двамата и отново се взря в Киношита.

— Какво да им кажа?

— Каквото искаш, може и нищо.

— Ако са въоръжени?

— Не би трябвало, не и тук.

— Но ако все пак са въоръжени?

— Ами в такъв случай ще се наложи да мислиш бързо, нали? — усмихна се Киношита.

— И нищо повече? — попита Найтхоук. — Само това ли ще ме посъветваш?

— Няма да съм до теб да ти давам съвети, когато се изправиш пред човека, когото си създаден да убиеш. В края на краищата трябва да свикнеш с това.

Найтхоук гледаше Киношита безмълвно.

„Изглежда реши, че предпочиташ да убиеш мен вместо тях. Какво, по дяволите, казах, та така се ядоса?“

Внезапно Найтхоук бе овладян от чувство на ярост — ярост, че единствената цел на неговото съществуване е да убива. Въпреки това той не можеше да промени нищо, затова се опита да насочи яда си към мишените.

— Изчакай ме тук — каза Найтхоук.

Младият човек се изправи и се запъти към бара, където стояха Гробаря Макнеър и бодигардът му. Той ги подмина небрежно, след което рязко се завъртя и с огромна сила стовари ръката си върху врата на бодигарда. Чу се силно изпукване и мъжът се строполи на земята.

Макнеър беше слисан, но отличните му инстинкти го спасиха от първия удар на Найтхоук: беше нокаут, насочен към главата, ала удари рамото.

— Какво, по дяволите, става тук? — промърмори Макнеър като се отдръпна назад и зае отбранителна поза.