Читать «Наследството» онлайн - страница 2

Ландри дебнеше Онър Мейфийлд от дискретно разстояние. Като си проправяше път през тълпата, в главата му кръжаха въпроси без ясни отговори. Но вече не разбираше толкова въпросите, колкото изпитваше усещането за нещо неочаквано. Знаеше какво прави, внимателно бе планирал как да осъществи контакта. Тогава защо поставяше под въпрос мотивите си за тази закъсняла връзка? Хората около него бързаха да направят залаганията си за следващото надбягване, като се трупаха по пътеките към гишетата, където касиерите търпеливо чакаха да поемат безкрайния поток от пари.

Беше малко трудно да държи под око Онър, без да се приближи достатъчно до нея. Тя беше висока само около метър и шейсет и лесно се губеше сред тълпата. Но ярко розовата й блуза му помагаше да я съзре сред навалицата от залагащи. Едно от нещата, които Кон Ландри бе научил за нея през последните няколко месеца, беше, че тя много обича дрехи в ярки цветове.

Снабдил се бе с най-разнообразни пикантни дребни информации за нея и въпреки това не можеше да си обясни защо намираше всяка незначителна подробност толкова привлекателна.

Ландри ускори крачка, за да намали разстоянието до плячката, а тя забърза към мъжа, облечен в авангарден костюм за сафари. Той знаеше кой е преследваният. Казваше се Грейнджър и многобройните пръстени по ръцете му, както и облеклото му го превръщаха в личност, лесна за разпознаване. Ландри отново се зачуди защо Онър Мейфийлд проявяваше интерес към него. Грейнджър беше опасен.

Но в такъв случай това важеше и за Кон Ландри. А що се отнася до Онър Мейфийлд, реши обективно Ландри, тя трябваше да се страхува повече от него, отколкото от Грейнджър. Само дето още не го знаеше.

Тя все още не знаеше много неща и Ландри взе решение. Нямаше да й казва всичко, докато сам не разбере защо изпитва такова странно чувство на раздвоение по отношение на това, което правеше. Плячката трябваше да бъде несигурна и неуравновесена, а не ловецът. Ще я заговоря като непознат, каза си той.

Приближи се до Онър и сложи край на преследването, продължило няколко месеца.

След като слезе от трибуната, Онър изпита толкова силно нервно напрежение, че едва не се разколеба.

— Приеми факта — каза си мрачно тя, — че не си съвсем наясно какво правиш.

Но това, че не беше наясно, не решаваше никакъв проблем. Онър нямаше друг избор, освен слепешката да гони целта, която си бе поставила.

Тълпата се разреждаше, докато тя следваше Грейнджър към конюшните. Коняри, успокояващи силно напрегнати породисти коне, и помощници, носещи инструменти и съоръжения, замениха залагащите ентусиасти. Скоро тя щеше да стигне до непроницаемата бариера на портите, които преграждаха достъпа до конюшните. Без пропуск нямаше да успее да мине покрай униформения пазач. Ако Грейнджър минеше зад тази граница, тя нямаше да има късмет.