Читать «Наследството» онлайн - страница 6

Само „да“. Просто и уверено. Като че ли тя само потвърждаваше нещо, което той вече знаеше. Какво става тук, чудеше се Онър?

— Господин Ландри, отговорих на въпроса ви. Сега ми кажете каква е вашата роля. Дължите ми поне това.

— Дължа ли ви? — Той се беше спрял пред обширна ясла. Отвътре идваше лек шум и след няколко секунди се показа любопитна конска глава.

— Здравей, Легаси. Надявам се днес да ти се тича.

— Легаси? — Онър пристъпи напред и протегна ръка да докосне носа на коня, който я наблюдаваше с явен интерес. — Това ли е Легаси? — За миг Онър се загледа в красивия дорест жребец и напълно забрави и Грейнджър, и всички проблеми, свързани с него.

Студените очи на Ландри изучаваха реакцията й към коня.

— Той е мой.

— Разбирам. — Онър не можеше да измисли какво да каже. Тя гледаше към едно късче от своето минало и за момент ефектът беше объркващ.

— Нямах представа, че е ваш — продължи със слаб глас тя. — Исках да кажа, че видях името му в програмата. Той е пети в надбягването, нали?

— Точно така.

Онър отдръпна ръката си и загладеният породист кон опъна шия и с носа си последва движението й.

— Много е красив.

— Много.

— Днес той е един от фаворитите, нали? — Тя не можеше да откъсне очи от животното.

— Силно казано. Това е едва второто му надбягване и тепърва ще трябва да се доказва.

Онър отстъпи назад от душещата муцуна, която с интерес започваше да захапва ръкава на копринената й блуза.

— Сигурна съм, че ще се справи.

— С добро родословие е — отбеляза предпазливо Ландри.

— Един от потомците на Стайлиш Легаси.

Онър неусетно бе прошепнала тези думи и Ландри реагира.

— Изглежда, знаете нещо за родословието му.

Тя поклати глава.

— Не много. Не следя отблизо подробностите в конните състезания. От време на време, когато съм свободна, идвам на хиподрума. Като малка изпитвах обичайното за момичетата влечение към конете.

— Но знаете за Стайлиш Легаси.

Онър въздъхна. Нямаше нищо лошо в това да признае истината.

— Навремето беше собственост на баща ми. На него и на още един човек, това е. Стайлиш Легаси още ли е в конната база?

— Да. Сега е на осемнайсет години. Но продължава да създава победители.

Ландри погали топлия врат на жребеца и Легаси подуши гърдите му, вдъхвайки мъжката миризма през тъканта на ризата с цвят на кафе. На коня явно му бе приятно да бъде център на вниманието.

— Значи навремето баща ви е бил собственик на Стайлиш Легаси?

— Беше много отдавна. Притежаваше го заедно със своя съдружник. — Онър внезапно замълча. — Вижте, господин Ландри, струва ми се, че вече стана твърде много. Моля ви, кажете ми какво общо имате с Грейнджър. Той наистина ли попада в капан, като отива на паркинга?

— Всеки от нас в даден момент от живота си попада в капан.

— Нямам настроение за загадъчни коментари.

Легаси реагира на острия тон на гласа й — чувствителните му уши трепнаха от раздразнение. Ландри го успокои.

— Спокойно, момче. Тя просто е малко нервна, нищо повече.

— Имам право да бъда нервна — промърмори Онър, поглеждайки към редиците боксове. Показаха се няколко любопитни муцуни и около дузина любопитни кафяви очи наблюдаваха с интерес това, което ставаше в отдалечения край на дългата сенчеста конюшня.