Читать «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)» онлайн - страница 662

С помощта на своята лула — която той с най-голямо удоволствие използува за нуждите на ораторското изкуство, тъй като непосредственото й предназначение предизвиква у него неприятно усещане — мистър Тутс отдава такава голяма чест на това пророческо твърдение на жена си, че капитанът, изключително възбуден, хвърля своята колосана шапка и извиква:

— Сол Джилс, ти, учени човече и мой стар съдружнико, какво посъветвах Уолтър да прелисти онази вечер, когато се зае с търговия? Не казах ли точно тези думи: „Върни се обратно, Уитингтън, лорд-мер на Лондон, а когато остарееш, няма да се разделиш с него!“ Не казах ли точно така, Сол Джилс?

— Точно така каза, Нед — отговаря старият майстор на корабни уреди. — Много добре си ги спомням.

— Тогава чуйте какво ще направим — казва капитанът, обляга се на стола си и издува гърди за мощен рев. — Аз ще ви изпея „Прекрасната Пег“ от начало до край, а вие и двамата се дръжте здраво на припева.

Заровеното вино отлежава, както някога отлежаваше и мадейрата. Слоят прах и паяжини върху бутилките става все по-дебел.

Есенните дни са слънчеви и край морето често се разхождат млада дама и белокос джентълмен. Две деца са винаги около тях: момче и момиче. Обикновено ги придружава едно старо куче.

Белокосият джентълмен върви с момченцето, разговаря с него, участвува в игрите му, пази го, наблюдава го, като че ли то е смисълът на неговия живот. Когато детето се замисля, и белокосият джентълмен се замисля. Понякога, когато детето седи до него и внезапно вдигне глава, за да го попита нещо, той взема малката му ръчичка в своята, държи я така и забравя да отговори. Тогава детето пита:

— Ей, дядо! Пак ли ти заприличах на моя беден малък вуйчо?

— Да, Пол, но той беше слаб, а ти си много силен.

— О, да, аз съм много силен.

— Освен това той лежеше в креватче край морето, а ти можеш да тичаш.

И те отново неуморно се скитат, защото най-много от всичко белокосият джентълмен обича да гледа как детето тича на воля. И когато се разхождат заедно, хората разправят за голямата привързаност помежду им.

Но никой освен Флорънс не знае колко силно е привързан белокосият джентълмен към внучката си. За това никой не говори. Самото дете дори се удивлява, че той крие това чувство. Той носи момиченцето в сърцето си. Не позволява никаква сянка да помрачи лицето й. Не може да търпи да я вижда седнала сама настрана. Мисли си, че тя се чувствува пренебрегната, дори когато това не е така. Той се измъква от другите, за да я погледа как спи. Доставя му удоволствие, когато тя идва и го буди сутрин. Той е най-гальовен и най-мил с момиченцето, когато наоколо няма никой друг. В такива случаи понякога детето пита: