Читать «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)» онлайн - страница 620

— Благодаря ви, мис, сигурна съм, че е така — мрачно отговори мисис Уикам. — Дори и да бях така устроена, самотата на обстановката тук — извинете ме, че си позволявам да говоря така открито — щеше да убие у мен това настроение само за едно денонощие. Но аз съвсем не съм устроена така. И не бих желала. Малкото дух, който имах, ме напусна преди няколко години в Брайтън и мисля, че се чувствувам по-добре от тази загуба.

Всъщност това беше същата онази мисис Уикам, която беше заместила мисис Ричардс като бавачка на малкия Пол и която смяташе, че е претърпяла гореспомената загуба под покрива на любезната Пипчин. Благодарение на превъзходната, добре обмислена стара система, осветена от отдавнашни обичаи, по силата на която на подобни длъжности като наставници на юноши, проповедници на морала, надзиратели, ментори, болногледачи и прочие се назначаваха по възможност най-мрачните и неприятни хора, мисис Уикам се бе устроила на прекрасната длъжност болногледачка и големите й добродетели бяха горещо възхвалявани от възхитената й многобройна клиентела.

Мисис Уикам, повдигнала вежди и наклонила глава на една страна, освети пътя нагоре по стълбите до една чиста, спретната стая, от която се влизаше в друга, слабо осветена стая с едно легло. В първата стая седеше стара жена и безизразно се взираше през отворения прозорец в тъмнината навън. Във втората стая, изпъната върху леглото, лежеше само сянката на тази, която в една зимна нощ беше презряла дъжда и вятъра. Човек трудно би я познал сега, ако не беше дългата черна коса, която изглеждаше още по-черна поради контраста с побледнялото лице и белите завивки.

О, тези очи, пълни с живот, и това немощно тяло! Очите, така нетърпеливо обърнали се към вратата, така засияли при вида на Хариет! И отпуснатата глава, която не можеше да се повдигне и само бавно се завъртя върху възглавницата!

— Алис — промълви гостенката с нежен глас, — закъснях ли тази вечер?

— Винаги ми се струва, че си закъсняла, а всъщност ти винаги идваш по-рано.

Хариет, вече седнала до леглото, взе изтънялата ръка в своята.

— По-добре ли си?

Мисис Уикам, изправила се при краката на болната като неутешимо привидение, решително и енергично заклати глава, за да отрече подобно предположение.

— Това има толкова малко значение — слабо се усмихна Алис. — По-добре или по-зле, разликата е само един ден, може би дори и по-малко.

Мисис Уикам, в съответствие със сериозния си характер, изрази своето одобрение с въздишка и след като потупа няколко пъти със студени пръсти завивките в долния край на леглото, като че ли опипваше краката на болната и очакваше да ги намери вкочанени, започна да подрънква с шишенцата с лекарства върху масата, сякаш искаше да каже: „Докато сме още тук, нека пак да вземем лекарство.“

— Да — прошепна Алис на своята гостенка, — пороците и угризенията на съвестта, скитанията, нуждата и лошото време, бурята, която бушуваше в мен и извън мен, съсипаха живота ми. Не ми остава още много.

Докато говореше, тя повдигна ръката на Хариет и притисна лицето си в нея.