Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 241

— Напротив, знаех! — настоява тя. — А ако не се беше появила, смятах да те намеря и да те накарам да дойдеш! И знаеш ли по каква причина? — Очите й заблестяват и тя започва да върти очи, обхождайки с поглед тълпата.

— Сейди! — опитвам се да привлека вниманието й аз. — Моля те, чуй ме! Аз трябва да ти кажа нещо наистина много важно! Но трябва да отидем на някое по-тихо място, защото сигурно за теб ще бъде голям шок…

— Аз пък трябва да ти покажа нещо наистина много важно! — Тя дори не ме чува. — Ето! — Посочва победоносно. — Погледни!

Проследявам погледа й и присвивам очи, за да различа обекта на нейното внимание, и ахвам ужасено.

Ед!

Стои встрани от дансинга. Държи пластмасова чаша, гледа оркестъра и от време на време пристъпва напред-назад в такт с музиката, сякаш от чувство на дълг. Не изглежда никак ентусиазиран. Като го гледам, ми идва да се разсмея. Стига, разбира се, да не ми идваше първо да си намеря някоя дребна кутийчица и да се завра в нея, за да не ме види!

— Сейди! — Хващам се за главата. — Какво си направила, за бога?!

— Върви и поговори с него! — избутва ме напред тя.

— Не! — провиквам се ужасено. — Не се дръж като глупачка!

— Хайде, върви!

— Но аз не мога да говоря с него! Той ме мрази! — Побързвам да се обърна и да се скрия зад група танцуващи, преди Ед да ме е забелязал. Само като го видях, в главата ми нахлуха толкова много спомени! Все такива, които изобщо не искам да си спомням. — Но защо изобщо си го накарала да дойде тук? — промърморвам по посока на Сейди. — Какво точно се опитваш да постигнеш?

— Почувствах се виновна — отговаря тя и ме поглежда обвинително, сякаш вината всъщност е изцяло моя. — А аз не обичам да се чувствам виновна! Затова реших да направя нещо по този въпрос!

— Затова отиде при него и пак му се разкрещя, така ли? — възкликвам и поклащам невярващо глава.

Само това ми трябва сега! Тя очевидно го е пришпорила дотук под заплаха от жестока смърт. Той най-вероятно си е планирал една тиха, спокойна вечер, а сега се озовава насред някакъв си тъп джаз фестивал, насред купища танцуващи двойки, при това съвсем сам! И сигурно това е най-отвратителната вечер в живота му! А тя сега очаква от мен да говоря с него!

— Нали той беше твой, а? Нали аз съм провалила всичко? Какво стана с тези неща?

Сейди примигва, но главата й си остава все така гордо вдигната. Виждам я как наблюдава Ед през тълпата. За кратко в погледа й се появява копнеж, но веднага след това тя се обръща и казва:

— В крайна сметка се оказва, че не е мой тип! Прекалено е… жив! Както и ти. Вие сте превъзходна двойка! Хайде, заминавай при него! И го покани на танц! — И пак се опитва да ме избута по посока на Ед.

— Сейди! — поклащам глава. — Оценявам усилието, което правиш. Но не мога просто ей така да отида при него и всичко да се оправи! Не е нито подходящото време, нито подходящото място! А сега можем ли да отидем някъде, за да поговорим, моля?

— Разбира се, че е и подходящото време, и подходящото място! — срязва ме моята пралеля. — Нали точно затова той е тук! Точно затова и ти си тук!