Читать «Роня, дъщерята на разбойника» онлайн - страница 81

И тя разправи на Бирк за сребърната планина на Пер Черепа, онази, която беше му показало малкото сиво джудже някога отдавна, отдавна, благодарно за спасения си живот.

— Там имало сребърни буци, големи колкото речни камъни — добави Роня. — И кой знае, може да не е просто приказка? Пер Черепа се закле, че е истина. Можем да идем някой път дотам с конете и да видим, знам къде се намира.

— Но няма защо да бързаме — отвърна Бирк.

— Само го пази в тайна! Инак всички разбойници ще хукнат да събират сребро!

Роня се засмя.

— Умен си като Пер Черепа. „Разбойниците са грабливи като ястреби — казваше той — и затова не разкрих тайната никому, само на теб!“

— Но засега ще се оправим добре и без сребро, сестричето ми — рече Бирк — В Мечата пещера има нужда от други неща!

Пролетта настъпваше все по-устремно и Роня се замисли за оня миг, в който трябваше да каже на Матис, че възнамерява отново да се премести в Мечата пещера. Но чуден човек бе Матис, никога не се знаеше какво може да се очаква от него.

— Старата ми пещера, да, добра е тя — съгласи се той. — По-хубаво място за живеене по това време на годината няма да се намери! Ами ти, Ловис, какво ще кажеш?

Ловис познаваше внезапните му пориви и не се изненада особено.

— Върви, детето ми, щом баща ти одобрява това! — отвърна тя. — Макар че ще ми липсваш!

— Но нали наесен ще се върнеш, обикновено така правиш? — каза Матис, сякаш Роня години наред се местеше непрекъснато от Матисовия замък в Мечата пещера и обратно.

— Да, ще се върна, както правя винаги — увери го Роня радостна и учудена, задето този път всичко мина тъй леко.

Очакваше сълзи и викове, а Матис седеше и изглеждаше тъй щастлив, както когато си припомняше приключенията в стария свинарник от своето детство.

— Да, когато живеех в Мечата пещера, тогава се забавлявах истински — спомни си той. — И всъщност тази пещера е моя, недей го забравя! Може би от време на време ще идвам да ви посетя.

Когато Роня предаде думите му на Бирк, той великодушно заяви:

— Колкото до мен, с удоволствие може да заповяда! Но — добави Бирк — сигурно ще ми бъде по-леко да не виждам къдравата му чернокоса глава всеки ден!

Ранно утро е. Прелестно като първото утро на земята! Преселниците преброждат своята гора и пристигат в Мечата пещера. Пролетта ги обгражда отвсякъде с цялата си прелест. Във всички дървета и всички води, и всички зелени шубраци кипи живот, нещо цвърчи, шумоли и ечи, пее и ромоли, отвсякъде се разнася свежа и буйна пролетната песен.

И ето ги в своята пещера, в своя дом сред пущинаците. Всичко е както преди — спокойно и добре познато, потокът, който шуми долу в ниското, горите, озарени от светлината на утрото, нищо не се е променило. Нова пролет е, но и тя си е същата.

— Не се плаши, Бирк — предупреди го Роня. — Сега ще чуеш моя пролетен вик!

И тя изкрещя остро и сипкаво като птица, радостен вик, който отекна далеч, далеч из гората.

Информация за текста

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/5262

Издание:

Астрид Линдгрен. Роня, дъщерята на разбойника

Роман за деца