Читать «Роня, дъщерята на разбойника» онлайн - страница 79

Ала и най-горещата супа не пропъждаше студа от тялото на Пер Черепа и Ловис се безпокоеше.

— Трябва да го пренесем в каменната зала и да го позагреем — каза тя една вечер на Матис. И вдигнат от силните ръце на Матис, Пер Черепа напусна самотната си стая. Щеше да спи в постелята при Матис. Ловис се премести до Роня и двете щяха да спят заедно.

— Най-после и аз, бедният старик, поне мъничко ще посгрея кръвта в жилите си — въздъхна Пер Черепа.

Матис беше истинска печка и Пер Черепа се сгуши до него като дете, което търси топлина и утеха при майка си.

— Лежи си спокойно и не се тикай! — казваше му Матис. Но Пер Черепа продължи да се гуши плътно до него. И когато дойде утрото, той отказа да се върне в спалнята си. Чувствуваше се добре в тая постеля и в нея си остана. Тук можеше да лежи и по цял ден да гледа как Ловис върши своята работа, тук разбойниците се събираха и описваха подвизите си, когато се завърнеха вечер. Роня също идваше и разказваше как са прекарали с Бирк навън в тяхната гора. Пер Черепа беше доволен.

— Ето така искам да бъде, докато чакам — каза той.

— Какво чакаш? — попита Матис.

— А според теб какво чакам? — въздъхна Пер Черепа.

Матис не можеше да се досети. Но с тревога забеляза, че Пер Черепа от ден на ден слабее все повече и повече, и запита Ловис:

— Как мислиш, какво му е?

— Старост — отвърна Ловис.

Матис я погледна с безпокойство.

— Но той няма да умре от това, нали?

— Напротив, ще умре — отвърна Ловис.

Като чу думите й, Матис избухна в плач.

— Не, върви по дяволите! — изкрещя той. — Не искам!

Ловис поклати глава.

— От теб зависят много неща, Матис, но не всичко е в твоя власт!

Роня също се безпокоеше за Пер Черепа и тъй като той линееше, тя се заседяваше все по-често край него. Старецът лежеше със затворени очи, само понякога ги отваряше и я поглеждаше. Усмихваше се и казваше:

— Радост моя, нали няма да забравиш онова, което ти казах?

— Не! Стига да намеря пътя — отвръщаше Роня.

— Ще го намериш — увери я Пер Черепа. — Щом дойде моментът, ще го намериш!

— Да, сигурно ще успея — съгласяваше се Роня.

Мина време — Пер Черепа съвсем отслабна. Накрая дойде една нощ, когато всички се събраха да бдят над него. И Матис, и Ловис, и Роня, и разбойниците. Пер Черепа лежеше, без да помръдне, със затворени очи. Матис с тревога се опитваше да открие някакъв признак на живот. Но край постелята цареше мрак въпреки светлината от огъня и восъчните свещи, които Ловис беше запалила — не се виждаше никакъв признак на живот и Матис внезапно изкрещя:

— Той е мъртъв!

Тогава Пер Черепа отвори едното си око и го погледна с укор.

— То се знае, че не съм! Не мислиш ли, че все пак имам дотолкова ум в главата, та да си взема сбогом, преди да си ида.

Сетне той отново задълго затвори очи, а те, смълчани, стояха край него. Чуваше се само немощното, хрипливо дишане на Пер Черепа.

— Но сега — издума Пер Черепа и отвори очи, — сега, скъпи приятели, казвам сбогом на всички ви! Защото умирам.

И той умря.

Роня никога не беше виждала някой да умира и си поплака малко. Макар че беше тъй уморен в последно време, помисли си тя, може би ще си отдъхне някъде другаде, на някое незнайно място.