Читать «Роня, дъщерята на разбойника» онлайн - страница 5

Но през краткия си живот Роня не бе видяла кой знае колко повече. Не знаеше нищо за онова, което съществуваше извън Матисовия замък. И един прекрасен ден Матис разбра, колкото и да не му се искаше, че беше вече време.

— Ловис! — обърна се той към жена си. — Детето ни трябва да научи как се живее в Матисовата гора. Пусни го навън!

— Аха, ето че най-после си разбрал — отвърна Ловис. — Да беше питал мен, отдавна да е станало.

И тъй, Роня беше свободна да броди на воля наоколо. Но най-напред Матис я накара да чуе едно-друго.

— Да се пазиш от дивите витри, от сивите джуджета и от разбойниците на Бурка! — предупреди я той.

— Как да разбера кои са диви витри, кои сиви джуджета и кои разбойници на Бурка? — поиска да знае Роня.

— Ще откриеш — отвърна Матис.

— Добре — успокои се Роня.

— И внимавай да не се загубиш в гората — продължи Матис.

— Какво да правя, ако се загубя в гората? — попита Роня.

— Ще търсиш вярната пътека — рече Матис.

— Добре — отвърна Роня.

— И внимавай да не паднеш в потока! — заръча Матис.

— Какво да правя, ако падна в потока? — попита Роня.

— Ще плуваш — обясни Матис.

— Добре — съгласи се Роня.

— И гледай да не се изтърколиш в Дяволското гърло — заръча накрая Матис.

Имаше предвид пропастта, която разполовяваше Матисовия замък.

— Какво да правя, ако се изтърколя в Дяволското гърло? — попита Роня.

— Тогава вече няма да правиш нищо повече — издума Матис и от гърдите му се изтръгна вопъл, събрал сякаш цялата мъка на света.

— Добре — обеща Роня, когато Матис прекрати воплите си. — Тогава няма да се изтърколя в Дяволското гърло. Има ли още нещо?

— О, колкото искаш — отвърна Матис, — но полека-лека ще го научиш сама. Върви сега!

2.

И така, Роня тръгна. Скоро разбра колко глупава е била — как е могла да мисли, че голямата каменна зала е целият свят? Дори огромният Матисов замък не бе целият свят. Дори високата Матисова скала беше целият свят, не, светът бе далеч по-голям. Тъй голям, че да ти секне дъхът! Разбира се, слушала беше Матис и Ловис да разправят какво има извън Матисовия замък. Чувала беше за потока. Но едва сега, когато видя как буйно бликат и шумтят струите дълбоко под Матисовата скала, тя разбра какво е поток. Бяха й разправяли за гората. Но едва сега, когато я видя — тъй тъмна и чудновата с всичките си шумолящи дървета, разбра какво е гора и тихичко се засмя, само затуй, че има гори и потоци. Виж ти, просто не й се вярваше — да има такива грамадни дървета и толкова буйни води, при това истински, как да не се засмееш!

Пътеката я отведе право в най-гъстата гора, чак до горското езерце. Матис й беше заръчал да не отива по-нататък. А езерцето се чернееше сред тъмни ели, само водните лилии плаваха по водата, блестящо бели. Роня не знаеше, че това са водни лилии, но дълго ги гледа й тихичко се засмя за туй, че ги има.

Целия ден тя остана край езерцето и прави там много неща, които никога преди не беше опитвала. Мята елхови шишарки във водата и се смя, когато откри как отплават, поклащайки се само щом запляска с крака във водата. Никога не беше правила нещо по-весело. Крачетата й се усещаха тъй радостни и свободни, когато пляскаха, и още по-радостни, когато се катереха. Покрай езерцето имаше големи, обрасли с мъх камъни за катерене и борове и ели за изкачване. Роня се катери и се изкачва чак докато слънцето започна да потъва зад горските върхари. Тогава изяде хляба й изпи млякото, които носеше в кожената си торбичка. Сетне полегна върху мъхестата горска покривка, за да поотдъхне, а високо над нея шумоляха дърветата. Лежеше там и ги гледаше, и тихичко се смееше за туй, че ги има. После заспа.