Читать «Роня, дъщерята на разбойника» онлайн - страница 4

Дори Ловис не можеше да не се засмее, когато го видеше седнал с детето в скута си и с вежди, целите в каша.

— Но, скъпи Матис, кой ще повярва, че ти си най-могъщият разбойнически главатар из всички планини и гори! Ако те види сега Бурка, ще се напикае от смях.

— На бърза ръка ще му дам да разбере — отвърна Матис невъзмутимо.

Бурка, заклетият враг на Матис. Тъй както бащата и дядото на Бурка са били заклети врагове на бащата и дядото на Матис, да, от стари, незапомнени времена водеше началото си непримиримата вражда между двата рода. Те бяха разбойници открай време, върлуваха из гъстите гори и всяваха ужас сред почтените хора, които на кон, с коли или каруци прекосяваха тия места.

— Бог да е на помощ на онзи, който ще пътува през Разбойническата клисура! — казваха хората, като имаха предвид тесния планински проход между гората на Бурка и Матисовата гора. Залегнали, там винаги дебнеха разбойници, все едно кои — на Бурка или на Матис, за ограбения разлика нямаше. Но за Матис и Бурка разликата беше голяма. Те се биеха на живот и смърт за плячката и здравата се грабеха един друг, ако през Разбойническата клисура не минеха достатъчно коли.

Роня не знаеше нищо за всичко това, тя бе съвсем малка. Не разбираше, че баща й е страховит разбойнически главатар. За нея той беше само добрият брадат Матис, който пее засмян, крещи и я храни с каша. Той й харесваше.

Тя растеше с всеки изминат ден и полека-лека започна да изучава околния свят. Дълго вярваше, че голямата каменна зала е целият свят. И там й беше добре, сгушена на сигурно под огромната дълга маса, да си играе с шишарки и камъчета, които Матис събираше и й носеше. А каменната зала съвсем не беше лошо място за едно дете. Там можеше да се позабавляваш истински, а и доста да научиш. Роня обичаше, когато разбойниците пееха вечер пред огнището. Стоеше притихнала под масата и слушаше, докато запомни всички разбойнически песни. После започна да припява с най-звучен глас и Матис се удиви на чудното си дете, което пееше тъй хубаво. Научи се и да танцува. Защото когато разбойниците са разгорещяха истински, те танцуваха и подскачаха като смахнати из залата и Роня скоро разбра какво трябва да прави. Тя танцуваше, подскачаше и за радост на Матис изпълняваше и скока на разбойниците. А сетне, когато разбойниците се тръшнеха по пейките около дългата маса, за да се поразхладят с халба бира, той се хвалеше със своята дъщеря:

— Като някоя малка витра е красива, нали? Също тъй гъвкава, също тъй тъмноока и чернокоса. Такова красиво дете никога не сте виждали, съгласете се!

И разбойниците кимаха и се съгласяваха. А Роня седеше мълчаливо под масата със своите шишарки и камъчета, и като гледаше краката на разбойниците, обути в мъхнати кожени обуща, си представяше, че това са нейните палави козички. Виждала беше козички в кошарата, Ловис я водеше със себе си, когато отиваше да ги дои.