Читать «Роня, дъщерята на разбойника» онлайн - страница 3

Астрид Линдгрен

— Е, затова пък няма да имаме толкова лабиринти и ниши в мазето и няма да държим толкова боклуци. И сигурно вече никой няма да се губи в Матисовия замък. Помните как Пер Черепа се залута и не можа да намери пътя цели четири дни!

Пер Черепа никак не обичаше да му се припомня тая история. Каква вина имаше, че всичко тръгна тъй зле? Та той само се опита да разбере колко огромен и царствен е всъщност Матисовият замък и както казахме, откри, че е достатъчно голям, за да се загубиш в него. Горкичкият, беше, кажи-речи, полумъртъв, когато най-сетне успя да се добере до голямата каменна зала. За щастие разбойниците тъй си деряха гърлата и вдигаха такава олелия, че той я чу отдалеч, инак едва ли щеше да намери пътя.

— И бездруго никога не сме използвали целия замък — каза Матис. — И занапред ще си живеем в нашите зали, спални и в кулата, където сме си живели винаги. Яд ме е само за едно — че останахме без тоалетна. Да, ужас и смърт, сега тя е от другата страна на пропастта и жалко за оня, който не може да устиска, докато направим нова.

Но тоя въпрос скоро бе уреден и животът в замъка продължи съвсем както преди. Само с тази разлика, че сега там имаше едно дете. Едно момиченце, което според Ловис лека-полека подлуди Матис и всичките му разбойници — кого повече, кого по-малко. Не че щеше да им се отрази зле да станат малко по-нежни в ръцете и да придобият по-фини обноски, но всяко нещо трябва да има мярка. И наистина не е съвсем в реда на нещата дванадесет разбойници и един разбойнически главатар да подрипват от радост, глупашки ухилени само защото едно малко дете току-що се е научило да лази из голямата каменна зала, като че такова чудо никога преди не е ставало на земята. Наистина Роня тръгна да снове насам-натам необикновено рано, тъй като си имаше една хитринка — подпираше се с лявото краче, а за разбойниците тя бе направо несравнима. Но с времето повечето деца се научават да пълзят, казваше Ловис. Без това да предизвиква радостни възгласи и без да е необходимо зарад туй баща им да забрави всичко и дори да занемари работата си.

— Нима е писано Бурка да стане разбойнически главатар и тук, в Матисовата гора? — питаше се горчиво тя, когато разбойниците начело с Матис се втурваха у дома с гръм и трясък по никое време, само за да видят как Роня си яде кашата, преди Ловис да я сложи в люлката.

Но Матис не се вслушваше в приказките й.

— Роня моя, моя малка гургуличке! — крещеше той, когато Роня с помощта на лявото си краче се устремяваше към него през цялата зала още щом той прекрачеше прага. Сетне вземаше малката си гургуличка на колене и я хранеше с каша, а в това време дванадесетте му разбойници гледаха. Купичката каша стоеше отстрани върху плочата на печката, а Матис бе малко непохватен с грубите си разбойнически пестници и много от кашата отиваше по пода, пък и Роня блъскаше от време на време лъжицата, тъй че кашата летеше и по веждите на Матис. Когато това стана за първи път, разбойниците тъй диво се разсмяха, че Роня се уплаши и заплака, но скоро й стана ясно, че е изнамерила нещо весело, и тя с удоволствие го повтори, което достави повече забавление на разбойниците, отколкото на самия Матис. Но тъй или инак, Матис смяташе, че всичко, което Роня прави, е несравнимо и друга като нея няма на земята.