Читать «Драконът от Луалаба» онлайн - страница 169

Така, побеснял от гняв, не усети приближаването на слона. Когато се опомни, беше много късно. Мощният хобот го хвана през корема и с един замах го тръшна на земята. Слонът скочи отгоре му, запристъпва ту на един, ту на друг крак, докато го превърна в кървава пихтия. После поразрови пръстта с крака и го зари с кал и шума.

„Погребва го! — помисли си Анри. — Слоновете погребват жертвите си. И биволите също…“

Най-сетне, излял злобата си някому, слонът затича по пътеката. Изгуби се към езерото, подгонван, сякаш шибан с камшик от болката в наядения зъб. Момъкът неволно се засмя, като го видя отзад. Винаги го досмешаваше. Така страшният гигант с отпуснатата кожа около задните му крака приличаше на палячо, нахлул чужди гащи, който, ха-ха, ще се препъне в тях.

Анри въобще не предположи каква опасност се насочваше сега към доскорошните му другари. Защото смяташе, че те отдавна са във въздуха, на път.

Той се спусна на земята. Вече можеше да продължи. Доколкото познаваше нрава на животните, този слон нямаше да го безпокои. След десетина минути достигна ямата под изкорененото дърво, в която Жозеф бе крил златото. Оставените следи му разкриха всичко. Ясно, тук мулатът е оставил нещо. После, доста по-късно, се е върнал да си го вземе. Младият следотърсач не се съмняваше какво е било скрито. Сега вътре нямаше нищо. Ако имаше, мулатът щеше да заличи следите си.

Анри забърза по прясната диря. Скоро се натъкна на оголения скелет. Наоколо още се носеше лютивата мравешка миризма, но ненаситните хищни дребосъци се бяха източили нанякъде, свършили работата си, огризали всичко живо по своя път.

Това безспорно беше германецът! Същият тропически шлем, същият костюм, обущата. Един очистен до бяло скелет, облечен с непокътнат костюм. И омотани лиани около долепените китки и глезени.

Кой го е вързал така?

Впрочем само един е годен на това — мулатът! Проклетникът! Превари Анри! Лиши го от сладостта на отмъщението. Отне му плячката. Ограби го.

А може би по-добре! Тогава пък ти, Жозеф Симон, ще платиш и за двамата, не само за себе си. Ще платиш с живота И със златото!

С блеснали очи Анри ускори ход. Дирята на врага беше прясна. Издаваше близостта му. Ловецът се взря напред, в зеления сумрак, свали пушката, отмахна пред пазителя, нагласи показалеца си върху спусъка.

Вече очакваше и засада. Затова се прилепи до едната стена на тунела. Запристъпва безшумно, скрит в шубраките.

Видя го още при първата извивка на пътеката. Жозеф не очакваше преследване. Оставил чувала на земята, той се бе отпуснал да си почине с опрян гръб в едно дърво. Когато видя врага си, мулатът рипна на крака, грабна торбата и я метна на рамо. В очите му светна ужасът на уловения звяр.

— Ръцете горе! — заповяда белгиецът.

Пред тази решителна заплаха Жозеф остави товара си и вдигна ръце.