Читать «Децата на капитан Грант» онлайн - страница 28

На 31 август в два часа следобед Джон Манглс и Паганел се разхождаха на кърмовия дек. Французинът отрупваше своя събеседник с въпроси за Чили. Изведнъж капитанът го прекъсна и му посочи на юг една точка на хоризонта.

— Господин Паганел! — каза той.

— Какво, драги капитане? — запита ученият.

— Погледнете там! Нищо ли не виждате?

— Нищо.

— Вие не гледате, където трябва. Не на хоризонта, а по-високо, в облаците!

— В облаците ли? Нищо не виждам…

— Ето вижте сега, на края на стърчилото.

— Наистина нищо не виждам.

— То е, защото не искате да видите. Но както и да е, макар че сме на четиридесет мили разстояние, върхът Тенериф се вижда съвсем ясно над хоризонта.

Независимо дали искаше да види върха, или не, Паганел трябваше само след няколко часа да признае, че го вижда или че е сляп.

— Виждате ли го най-сетне? — запита Джон Манглс.

— Да, да, отлично — отговори Паганел. — Но това ли е той — добави с пренебрежение, — това ли наричат връх Тенериф?

— Той същият.

— Не ми изглежда много висок.

— Все пак той се издига на единадесет хиляди стъпки над морското равнище.

— Не е колкото Монблан.

— Възможно е, но ако ще трябва да го изкачвате, ще ви се стори може би доста висок.

— О, да го изкачвам! Но защо, драги капитане? След Хумболт и Бонплан? Велик гений е този Хумболт! Той се е изкачвал на тая планина и е дал такова описание, че не може да се желае повече. Разграничил е пет пояса: пояс на лозята, пояс па лавровите дървета, пояс на иглолистните дървета, пояс на алпийската гарига и най-сетне безплоден пояс. Изкачил се е на самия връх и не е имало място дори да седне. Отгоре погледът му обгърнал пространство, равно на четвърт Испания. После той посетил вулкана и достигнал до дъното на неговия изгаснал кратер. Питам ви, какво мога да направя аз след този велик човек?

— Действително — отговори Джон Манглс — няма вече нищо за доизследване. Това е неприятно и ще ви е много отегчително, докато чакате кораб на тенерифското пристанище. Там няма много развлечения.

— Освен моята разсеяност — отвърна Паганел със смях. — Но, драги Манглс, кажете ми, островите Зелени нос не представляват ли удобно място за спиране?

— Разбира се. Най-лесното нещо е да спрем във Вила Прая.

— Да не говорим за едно преимущество, което не трябва да се пренебрегва — отговори Паганел, — островите Зелени нос не са много отдалечени от Сенегал, където ще намеря сънародници. Знам, че тази група острови не се смята за много интересна и минава за дива и нездрава, но за окото на географа всичко представлява интерес. Да знаеш да гледаш, е наука. Има хора, които не знаят да гледат и пътешествуват с ум, не по-голям от този на ракообразните. Вярвайте ми, аз не съм от тяхната школа.

— Както желаете, господин Паганел — отговори Джон Манглс. — Убеден съм, че географската наука само ще спечели от вашия престой на островите Зелени нос. Ние и без това ще трябва да спрем там, за да си набавим въглища, така че няма да ни забавите.

Като каза това, капитанът измени курса на кораба, за да заобиколи Канарските острови от запад. Прочутият връх остана вляво и „Дънкан“, продължавайки бързия си ход, на 2 септември в пет часа сутринта пресече Тропика на Рака. Тук времето се промени. Въздухът беше влажен и тежък поради периода на дъждовете, „le tempo das aguas“, както казват испанците. Този сезон е мъчителен за пътешествениците, но полезен за жителите на африканските острови, които са лишени от растителност, а следователно и от вода. Морето, което беше много бурно, поп-речи на пътниците да останат на палубата, но в замяна на това разговорите в каюткомпанията бяха много оживени.