Читать «Децата на капитан Грант» онлайн - страница 27

— О, милорде — извика ученият, — щастлив съм, че съм се излъгал по толкова приятен начин! Все пак много е глупаво положението на човек, който тръгва за Индия, а се озовава на кораб, плаващ за Америка.

Въпреки тия си тъжни разсъждения Паганел се примири със забавянето, на което не можеше да попречи. Той беше любезен, весел и, разбира се, разсеян. Дамите бяха очаровани от неговото добро настроение. До вечерта той се сприятели с всички. По негова молба му показаха прословутия документ. Той го разгледа грижливо, дълго и подробно. Всяко друго тълкование му се стори невъзможно. Отнесе се много съчувствено към Мери и Робърт Грант и засили тяхната надежда. Начинът, по който виждаше нещата, и несъмнената сполука, която предричаше на „Дънкан“, накараха младото момиче да се усмихне. И наистина, ако не беше обвързан със своята задача, той щеше да тръгне да търси капитан Грант.

Когато пък узна, че леди Елена е дъщеря на Уйлям Тъфнъл, Паганел изля цял поток от възторзи. Той познавал баща й. Какъв смел учен! Колко писма били разменили те, когато Уйлям Тъфнъл бе член-кореспондент на Парижкото географско дружество. Самият той и Малт Брюн го бяха препоръчали! Каква среща и какво удоволствие да пътува с дъщерята на Уйлям Тъфнъл!

Накрая той поиска от леди Елена позволение да я целуне, нещо, на което леди Гленарван се съгласи, макар че може би не беше „напълно в реда на нещата“.

Глава VIII

ОЩЕ ЕДИН ДОБЛЕСТЕН ЧОВЕК НА БОРДА НА „ДЪНКАН“

А яхтата, подпомагана от попътните течения край бреговете на Северна Африка, се носеше бързо към екватора. На 30 август на хоризонта се показа групата острови Мадейра. Верен на обещанието си, Гленарван предложи на своя гост да спрат, за да го свалят на брега.

— Драги лорде — отговори Паганел, — ще бъда откровен с вас. Преди моето появяване на яхтата имахте ли намерение да спирате в Мадейра?

— Не — отговори Гленарван.

— Тогава позволете ми да се възползувам от моята злощастна разсеяност. Мадейра е много познат остров. Той не представлява вече интерес за един географ. За него всичко е казано и много е писано. При това тамошното производство на вино е в пълен упадък. Знаете ли, че на Мадейра вече няма лозя! Реколтата на вино, която в 1813 г. достигала до двадесет и две хиляди пипи²¹, през 1845 г. е спаднала на две хиляди шестстотин шестдесет и девет.

Днес тя не надминава петстотин пипи! Гледката е отчайваща! Имате ли нещо против да спрете на Канарските острови?

— Да спрем на Канарските острови — отговори Гленар-ван. — Това не ни отклонява от нашия път.

— Знам това, драги лорде. На Канарските острови има три групи острови за проучване, без да говоря за връх Тенериф, който винаги съм искал да видя. Това е рядък случай и ще се възползувам. Докато чакам кораб, за да ме върне в Европа, ще се изкача на тази прочута планина.

— Както обичате, драги Паганел — отговори лорд Гленарван и неволно се усмихна.

А той имаше право да се усмихва.

Канарските острови не са много отдалечени от Мадейра. Разстоянието между тях е само двеста и петдесет мили, което е нищожно за бързоходен кораб като „Дънкан“.