Читать «Децата на капитан Грант» онлайн - страница 30

— Тогава рекички?

— Също няма.

— Ами поточета?

— И поточета няма.

— Тогава ще проучите горите — каза майорът.

— За да има гори, трябват дървета, а тук няма и дървета.

— Прекрасна страна! — отвърна майорът.

— Утешете се, драги Паганел — каза тогава Гленарван, — ще имате поне планини.

— О, милорде, ниски и безинтересни. Освен това те са проучени.

— Проучени! — учуди се Гленарван.

— Да, такава е моята съдба. Докато за Канарските острови има вече трудовете на Хумболт, тук ме е изпреварил един геолог, Шарл Сент Клер Девил.

— Не може да бъде?

— Точно така е — жално отговори Паганел. — Този учен е пътувал с френската корвета²³ „Десиде“ и по време на престоя му на островите Зелени нос се е изкачил на най-интересния връх от групата, на вулкана на остров Фого. Какво мога да направя аз след него?

— Наистина жалко — каза леди Елена. — Какво ще стане с вас, господин Паганел?

В продължение на няколко минути Паганел мълча.

— Много по-добре щеше да бъде за вас — поде Гленарван — да слезете в Мадейра, макар че там вече няма вино!

Ученият секретар на Географското дружество продължаваше да мълчи.

— Аз бих чакал — каза майорът със същия тон, с който би казал „Аз не бих чакал.“.

— Драги Гленарван — заговори Паганел, — къде мислите да спрете сега?

— О! Не преди Консепсион.

— Дявол да го вземе, това ме отдалечава много от Индия.

— Точно обратното, щом отминете нос Хорн, вие се приближавате.

— Малко се съмнявам в това.

— Впрочем когато човек отива в Индия — продължи Гленарван най-сериозно, — няма значение къде ще стигне — в Източна или Западна Индия.

— Как да няма значение!

— Ами нали и жителите на патагонските пампаси са също така индианци, както и индусите от Пенджеб?

— Кълна се, милорде — провикна се Паганел, — ето един довод, който аз никога не бих измислил!

— При това, драги Паганел, златният медал може да бъде спечелен навсякъде. Всякъде има какво да се прави, да се изследва и да се открива както в планините на Тибет, така и в Кордилерите.

— А течението на реката Яру-Дзангбо-Чу?

— Е добре! Ще го заместите с Рио Колорадо! Ето една река, която е малко позната и чието течение е означено върху картите донякъде според фантазията на географите.

— Знам това, драги лорде, там има грешки с много градуси. О, не се съмнявам, че ако бях поискал, Географското дружество щеше да ме изпрати в Патагония също така, както и в Индия, но не ми дойде на ума.

— Поради обичайната ви разсеяност.

— А защо да не дойдете с нас, господин Паганел? — каза леди Елена извънредно любезно.

— А моята мисия, госпожо?

— Предупреждавам ви, че ще минем през Магелановия проток — каза Гленарван.

— Милорде, вие ме изкушавате.

— Добавям, че ще посетим пристанището Порт Фамин²⁴!

— Пристанището на глада — се провикна атакуваният от всички страни французин, — това прочуто в летописите на географията пристанище!

— Имайте също предвид, господин Паганел — поде леди Елена, — че с вашето участие в нашата експедиция вие ще поставите името на Франция редом с името на Шотландия.

— Да, несъмнено!

— Един географ ще бъде от голяма полза за нашата експедиция, а какво по-хубаво от това, да поставите науката в услуга на човеколюбието?