Читать «Пленница на любовта» онлайн - страница 16

Сградата беше на повече от двеста години. Беше основно ремонтирана в последните десет от тях, което не налагаше на Розалин да я продава, все още поради невъзможност да я стопанисва. Никога не би имала средства за основаването на огромната къща, а подобни разходи неизбежно щяха да се наложат. Не би я оставила и да се превърне в руини с единствената мисъл да остане нейна собственост. Но засега не се налагаше да се тревожи и затова и междувременно тя се наслаждаваше повече на историческата й красота, отколкото на размерите й.

Не познаваше много добре прабаба си Морфин. Тя посети семейството на внука си само два пъти и то, когато Розалин бе малка. Нейните родители не можеха да си позволят лукса да пътуват до Англия. Заедно с Кавеноу Котидж обаче, Розалин наследи и всички лични вещи на Морфин — очарователни дневници от младостта й и пълен с антични мебели, старовремски дрехи и бижута таван. Истинска съкровищница за човек като наследницата й Розалин.

Розалин запази главната спалня за себе си. Стаята бе по голяма от всекидневната и трапезарията на американското й жилище, взети заедно. Дори леглото тук бе антика, с балдахин, а ръчно изработената кувертюра беше поне на петдесет години. Освен личните вещи на Розалин и пишещата машина, която бе купила при първото си посещение в страната, за да печата записките си, всичко в спалнята беше по-старо от нея. Особено Проклятието на Бладдринкър.

На път за банята погледна към дървения футляр. Непреодолимото желание да се спусне към кутията и да я отвори тук беше по-слабо, отколкото в Щатите. Цял месец се беше борила с него, решена да не допусне да я завладее. Щеше да си позволи да се любува на меча, чак когато силното й желание да го направи попремине.

Днешният ден бе единственото изключение. Когато разопакова оръжието след пристигането си, направи го, за да се убеди, че мечът не се е повредил при полета. Но все още не го бе докосвала. Най-трудно сдържаше именно порива да го вземе в ръце.

Това се бе превърнало в част от нейната идея фикс. Дори се отказа да постави оръжието в скъпата стъклена витрина, направена специално за него в центъра на колекцията й, която очакваше новата придобивка. Нямаше обаче да постави Проклятието на Бладдринкър на място, където би го виждала по всяко време, не и докато искаше да го гледа през цялото време.

В по-ново време в Кавеноу Котидж била направена модерна водопроводна инсталация. Банята към нейната спалня предлагаше и душ, и вана. Въпреки че Розалин много обичаше да се излежава във водата, тази вечер бе прекалено уморена за подобно удоволствие. Започваше да усеща часовата разлика. Даже се учуди, че е още будна. Дейвид вече си беше легнал.

Затова набързо си взе душ. Загърната в дебела хавлия, тя се запъти към старинния гардероб, в който по-рано бе подредила дрехите си. Извади копринена нощница в нежносин цвят и я хвърли върху леглото, където тя заблестя като езерце до махагоновата кутия на меча. Още не се бе подсушила, за да я облече, затова отиде тоалетката първо да разреши косата си.