Читать «Пленница на любовта» онлайн - страница 13

Той все още се шегуваше, но беше толкова близо до истината, че тя се поизчерви от смущение. За последния месец на няколко пъти почти го бе направила. Привързаността й към точно тази антика беше абсурдна, даже неестествена.

Притежаваше и други стари оръжия. Предишната перла на колекцията й, великолепна тридесетина сантиметрова кама, датираше от петнадесети век. Канията й имаше две джобчета, с миниатюрни прибори за хранене с дръжки от скъпоценни камъни. Розалин я обожаваше, но, за разлика от Проклятието на Бладдринкър, камата никога не бе предизвиквала у нея такава буря от чувства. За Бога, та тя се отнасяше с меча като със своя рожба — безпокоеше се, когато не бе пред очите й; дразнеше се, ако друг го докосва; страхуваше се да не се повреди или загуби.

Беше в паника почти през целия полет, представяше си, че нехайни товарачи го блъскат напред-назад, въпреки че го бе опаковала с такова педантична грижливост. Митническата проверка се оказа същински ад, защото всеки миг очакваше някой непознат да й нареди да отвори кашона и… но имаше късмет. Мечът премина незабелязан, само един от трите й куфара предизвика интерес. Със сигурност обаче щеше да помоли Дейвид да го транспортира обратно в Щатите с частния самолет на жена си и да си спести повторно кошмарно изживяване.

Навярно Дейвид би определил чувствата й като съвсем нормални, след като с години бе чакала да се сдобие със скъпоценния предмет. Дори щеше да я увери, че тревогите й са временни и скоро ще преминат. Розалин реши, че няма да му даде шанс да тълкува. Не можеше да си признае първите симптоми на маниакалност, дори и пред сърдечно обичания си брат. Щом тя не разбира причините, защо да се надява, че той ще успее?

Усмихна му се, за да покаже, че е разбрала шегата и зачака да седне на дивана до нея. Сутринта я беше посрещнал на летището и оттам пристигнаха направо в Кавеноу Котидж. Жена му Лидия в този момент се намираше във Франция за да разговаря с декораторите на най-новата си придобивка, един замък край Троа. Очакваха я да се върне в края на седмицата, така че Дейвид щеше да прекара няколко дни с Розалин в Кавеноу Котидж.

Без кръвна връзка. Нямаше причина двамата да си приличат само защото са живели в един дом. Но по ирония на съдбата прилика помежду им съществуваше. Видеха ли ги заедно, всеки би се заклел, че са брат и сестра, а нито Розалин, нито Дейвид си правеха труда да коригират това мнение.

Той бе запазил рожденото си име, Дейвид Малън, което пък караше останалите да смятат, че някога Розалин е била омъжена. Различните им фамилии позволиха на Дейвид да поеме преговорите с предишния собственик на меча, когато Розалин не успя да се спогоди с него.

И двамата бяха стройни и високи. Имаха дълбоки шоколадено кафяви очи, без никакви златни петънца, които да им придават по-светъл нюанс. Въпреки че неговата тъмнокестенява коса нямаше меките червеникави отблясъци на косата на Розалин, и двамата бяха с добре очертани скули и издължени очи, а веждите им се сключваха под еднакъв ъгъл.