Читать «Пленница на любовта» онлайн - страница 12

— Майтапиш ли се? Ще те замъкна на всички сбирки, за които се сетя. Една от нас трябва да ти намери мъж. Ще си отспиш, като се прибереш. И вземи го направи. Не искам и следващия път да изглеждаш така, сякаш всеки момент ще се разпаднеш.

Розалин въздъхна.

— Май попрекалих със задачите си напоследък, а и нося в къщи работи за проверка. Но краят на семестъра наближава. Това лято ще си дам пълна почивка в Англия.

— Да бе — отвърна Гейл скептично. Розалин й беше съвсем ясна. — Когато не търсиш нови антики или материали за книгата си, ще се съсипваш от тичане. И кога ще ти остане време да общуваш с хора или да се отпуснеш?

— Ще си почина, обещавам ти. А общуването… Все още не съм готова да рискувам, Гейл. Може би като се върна.

— Ами ако срещнеш в Англия идеалния мъж? Недей да се опитваш да планираш интимния си живот, както правиш с всичко друго.

— Добре, ще подходя без предубеждение — каза Розалин, само за да приключат с темата. — Сблъскам ли се Прекрасния принц, няма да го пренебрегна.

— Честна дума?

Розалин кимна неохотно. В края на краищата, нейната дума нямаше значение. Неколцината мъже, към които не беше безразлична някога, почти не я забелязваха. Освен това, как да се реши на друга връзка, изискваща доверието й, когато Бари го бе унищожил без остатък? Някой ден…

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

— Не мога да повярвам, че го носиш със себе си — отбеляза Дейвид, докато си сипваше шотландско уиски на малкия бар в ъгъла. — Ако ми беше минала мисълта, че ще го направиш, щях просто да го пратя тук, в Кавеноу, за да те чака.

Розалин не смееше да срещне погледа на брат си и затова си играеше с ледените кубчета в чая си.

Не можеше да признае до каква степен е завладяна от меча. Дейвид не би й повярвал, а и тя не знаеше на какво се дължи. Така или иначе, сърце не й даде да остави Проклятието на Бладдринкър в Щатите.

Изпусна първия си полет до Англия, защото на път за летището обърна колата и се върна да вземе оръжието. Пристигна в Лондон ден по-късно. Поради някаква необяснима и за самата нея причина усещаше, че трябва да държи антиката близо до себе си, поне в страната, в която е и тя.

Но брат й заслужаваше някакво обяснение, затова каза:

— Не бих могла да чакам още цял месец до лятната ваканция, за да дойда тук и да го видя за първи път. Не е толкова необичайно, че го донесох със себе си. Като се има предвид колко е ценен и колко ненадеждни са алармените системи — особено моята, която е доста остаряла… Щях да се притеснявам за него през цялата си почивка. Освен това в апартамента до мен се настаняват някакви хора и още не сме се запознали. Камионът с мебелите им пристигна едва преди няколко дни. Знаеш как ме изнервят новите съседи. Не съм сигурна дали се нанася поредният масов убиец или поредната ти най-добра приятелка — продължи тя.

Той се усмихна и вдигна чашата си за поздрав:

— Закачах те, Роузи. Не съм забравил с какво нетърпение го очакваше. Няма да се изненадам, ако всяка вечер го слагаш в леглото си.