Читать «Необикновена зараза» онлайн - страница 9

— Добре — казах аз. — Да тръгваме.

Паркирах мерцедеса и извадих от багажника лекарската чанта и работните си дрехи. Младият мъж ме гледаше с любопитство. Нахлузих гумени ботуши — издраскани и потъмнели от годините на газене в гори и реки, където бяха убити и удавени хора. Облякох широка избеляла джинсова риза. Бях я присвоила от бившия си съпруг Тони по време на брака, който сега ми се струваше нереален. Качих се във форда и си сложих два чифта ръкавици и хирургическа маска на лицето.

— Не мога да кажа, че ви обвинявам — рече младият мъж. — Вонята е отвратителна.

— Не го правя заради вонята. Безпокоят ме микроорганизмите.

— Сериозно? — разтревожи се той. — Може би и аз трябва да си сложа такова нещо.

— Не се приближавайте до трупа и няма да имате проблеми.

Мъжът не отговори и аз разбрах, че вече се бе приближавал до трупа. Мъртъвците са голямо изкушение и повечето хора не могат да устоят. Колкото по-обезобразена е жертвата, толкова по-голямо е любопитството им.

— Съжалявам за прахоляка — каза той, докато минавахме покрай малко езеро, населено с патици. — Разпръсваме пласт от парченца гума, за да не се вдига прах, но нищо не помага. Всеки ден стоварваме по три хиляди тона боклук.

— Откъде?

— Литълтаун, Северна Каролина и Чикаго.

— А Бостън? — попитах аз, защото предполагахме, че първите четири жертви са били убити там.

— Не. Но може би скоро ще го правим. Не ни плащат много. Двайсет и пет долара на тон. В Ню Джърси получават по шейсет и девет, а в Ню Йорк — осемдесет. Освен това рециклираме, проверяваме за опасни отпадъци и извличаме метана от разложения боклук.

— А работното време?

— Денонощно, седем дни в седмицата — гордо отговори той.

— А имате ли начин да проследявате откъде идват камионите?

— Използваме сателитна система. Можем поне да кажем кои камиони са разтоварили сметта в определен период в района, където е намерен трупът. Но досега не ни се беше случвало такова нещо. Говори се, че има части от тяло в сметище „Шусмит“.

Мъжът ме погледна. Явно предполагаше, че аз знам дали слухът е верен. Но аз не потвърдих онова, което ми каза. Фордът разплиска кал, осеяна с парченца гума, и във въздуха се разнесе тръпчивата противна смрад на гниещи отпадъци. Вниманието ми бе привлечено от малкия микробус, който наблюдавах, откакто бях дошла. Мислите ми препускаха в хиляда различни посоки.

— Между другото, казвам се Кийт Плезънтс. — Той избърса ръка в панталона си и ми я подаде. — Приятно ми е да се запознаем.

Фордът се приближи до четирима мъже, които държаха пред носовете си носни кърпи. Бяха се събрали около боклукчийски камион, на чиито врати пишеше „Коул Тръкинг Ко“.

— Онзи човек, който рови с пръчка в боклука, е детективът от Съсекс — обясни Плезънтс.

Детективът беше по-възрастен от него и носеше револвер. Имах чувството, че знам кой е.