Читать «Цивилна кампания» онлайн - страница 347

След кратка смилателна пауза Майлс каза:

— Винаги съм си мислел, че едно от момичетата ви ще си хване граф.

— Да — рече комодорът, — но…

— Убедена съм, че Доно ще знае как да я направи щастлива — обади се Екатерин.

— Хм.

— Тя иска голяма сватба — каза мадам Куделка.

— Както и Делия — допълни комодорът. — Оставих ги да се карат коя да вземе по-ранната дата. И първа да нанесе удар на оскъдния ми бюджет. — Той обходи с поглед градините и все по-шумните гости. Вечерта едва започваше, така че повечето все още бяха във вертикално положение. — Това тук им пуска какви ли не мухи в главите.

Майлс каза замислено:

— Май наистина трябва да поговоря с Дъв.

Комодор Куделка пристъпи по-близо до Марк и сниши глас.

— Марк, аз… дължа ти извинение. Не исках да бъда толкова груб.

— Няма нищо, сър — каза Марк, изненадан и трогнат.

Комодорът добави:

— Значи се връщаш на Бета през есента… добре. На твоята възраст човек няма защо да бърза… да се задомява де.

— И ние така решихме, сър. — Марк се поколеба. — Знам, че още не ме бива много по семействата. Но съм решен да се науча.

Комодорът го удостои с кратко кимване и крива усмивка.

— Добре се справяш. Продължавай в същия дух.

Ръката на Карийн стисна неговата. Марк преглътна и внезапно, кой знае защо, си помисли, че човек не само може да има семейство, а да има и повече от едно. Цял куп роднини…

— Благодаря ви, сър. Ще се постарая.

В този момент се появиха и Оливия и Доно, ръка за ръка, Оливия — в любимото си игличеножълто, Доно — тържествено великолепен в сивото и синьото на Дом Ворутиър. Тъмнокосият Доно беше всъщност малко по-нисък от бъдещата си невяста, — за пръв път забеляза Марк. Всички момичета Куделка бяха много високи. Но излъчването на Доно беше толкова силно, че човек просто не забелязваше разликата в ръста.

Присъединиха се към групичката им с думите, че поне петима души им били казали да опитат кленовата амброзия преди да е свършила. Останаха да приемат поздравленията на присъстващите, докато Карийн изприпка да донесе нови чаши. Дори и Иван се справи подобаващо с това си светско задължение и им поднесе поздравленията си.

Когато Карийн се върна, Оливия й каза:

— Току-що говорих с Татя Ворбретен. Толкова е щастлива — двамата с Рене ще си имат момченце! Ембрионът е бил прехвърлен в утробния репликатор тази сутрин. Засега е напълно здравичко.

Карийн, майка й, Оливия и Доно доближиха глави и за кратко разговорът придоби ужасяващо акушерски характер. Иван се дръпна встрани.

— Става все по-лошо и по-лошо — сподели той с Марк с кух глас. — Преди губех старите си гаджета едно по едно в оковите на брака. Сега ми се измъкват на двойки.

Марк сви рамене.

— Не мога да ти помогна, братовчед. Но ако искаш съвет от мен…

— Ти да ми даваш съвет на мен относно любовния ми живот? — възмутено го прекъсна Иван.

— Получаваш толкова, колкото даваш. Дори и аз го проумях накрая. — Марк му се ухили.