Читать «Цивилна кампания» онлайн - страница 346

Широката усмивка на Карийн стана още по-широка.

— Ясно. — Метна скришен поглед към Майлс, който стоеше доволно с дамата си под ръка и се преструваше на безразличен към проекта на брат си.

В сгъстяващия се здрач из градините на двореца заблещукаха малки цветни светлинки. В клетката си Великолепните буболечки размахаха крилца и на свой ред заискриха, сякаш в отговор.

Марк гледаше Карийн, която се връщаше от масата им с буболечешко масло — цялата руса и бяла и прозирно розова и направо да я схрускаш — и въздъхна с наслада. Пъхнатите му в джобовете ръце напипаха зрънцата ориз, които Карийн беше настояла да й запази при разтурването на сватбения кръг. Загреба шепа и я протегна към нея с въпроса:

— И какво следва да правим сега с всичкия този ориз, Карийн? Да го посадим, или какво?

— О, не — каза тя, когато той я придърпа към себе си. — Той е просто за спомен. Повечето хора ще го сложат в малки торбички и един ден ще се опитат да впечатлят с него внуците си: „И аз бях на сватбата на стария император.“

— Това са вълшебни зрънца — вметна Майлс. — Умножават се. До утре — или още до довечера — из целия град ще се продават малки торбички с уж сватбен ориз за радост на лековерните. С тонове.

— Така значи? — Марк се замисли. — Знаеш ли, човек може да прави това и съвсем законно, с малко изобретателност. Взимаш шепата си сватбен ориз, смесваш го с чувал обикновен ориз, пакетираш го в малки торбички… така клиентът пак ще получи истински императорски сватбен ориз, в известен смисъл, но ще има за много…

— Карийн — прекъсна го Майлс, — направи ми една услуга. Провери джобовете му преди да си тръгне оттук и конфискувай всичкия ориз, който намериш там.

— Не съм казал, че аз ще го направя! — възмутено се оправда Марк. Майлс му се ухили и той си даде сметка, че пак са го подхлъзнали. Усмихна му се глуповато в отговор, прекалено екзалтиран от всичко тази вечер, за да устиска за повече от няколко секунди всяка емоция с температура по-ниска от тази на всеопрощаващото добродушие.

Карийн вдигна очи и Марк проследи погледа й до комодора в парадната му червено-синя униформа и мадам Куделка, в нещо зелено и веещо се като на Лятна царица, които се приближаваха към тях. Комодорът размахваше наперено бастуна си, но на лицето му се беше настанил любопитно самовглъбен израз. Карийн изтича да им сипе от амброзията.

— Как сте? — поздрави Майлс двойката.

Комодорът разсеяно отвърна:

— Аз съм малко… хм. Малко… хм…

Майлс вдигна вежда.

— Малко „хм“?

— Оливия — каза мадам Куделка — току-що обяви годежа си.

— Помислих си аз, че е дяволски заразно — каза Майлс и се ухили лукаво на Екатерин.

Екатерин му върна разтапяща усмивка, после се обърна към двамата Куделка:

— Поздравления. Кой е късметлията?

— Това е… хм… точно с това ще трябва да свикнем — въздъхна комодорът.

Мадам Куделка каза:

— Граф Доно Ворутиър.

Карийн се върна с чашите амброзия навреме, за да чуе последното. Подскочи и изписка доволно. Марк хвърли поглед към Иван, който само поклати глава и посегна за още амброзия. От цялата компания единствен той не възкликна с една или друга степен на изненада. Изглеждаше начумерен, да. Изненадан — не.