Читать «Цивилна кампания» онлайн - страница 329

— Греша значи? — отвърна на удара Ришар. — Тогава защо сте избягали в ужас след публичното му предложение за брак, ако не е било защото сте осъзнали, със закъснение, неговата роля в смъртта на покойния ви съпруг?

— Това не е ваша работа!

— Човек се чуди на какъв ли натиск ви е подложил оттогава, за да си спечели такава услужливост от ваша страна… — Мазната му, похотлива усмивка подкани слушателите да си представят най-лошото.

— Само глупак може да си помисли такова нещо!

— Доказателството си е доказателство, мадам.

— Това ли е вашата представа за доказателство? — озъби му се Екатерин. — Добре. Законовата ви теория е лесно да се обори…

Лорд пазителят удари силно с копието си.

— Реплики от галерията не са позволени — започна той, вдигнал поглед към нея.

Зад Екатерин, вицекралят на Сергияр сведе поглед към лорд пазителя, потупа многозначително носа си с показалец и плъзна едва забележимо два пръста пред гърлото си, като кимна към Ришар: „Не. Остави го сам да се обеси.“ Иван хвърли поглед през рамо, ухили се и се обърна напред. Очите на лорд пазителя отскочиха към Грегор, на чието лице имаше само най-бегла усмивка и почти никакво друго указание. Лорд пазителят продължи по-неуверено:

— Но на директни въпроси от Ораторския кръг може да се отговаря.

Въпросите на Ришар бяха по-скоро реторични, за ефект, отколкото директни. Приел, че Екатерин ще запази мълчание заради мястото си на галерията, той не беше очаквал да си има работа с директни отговори. Физиономията на Ришар наведе Майлс на представата за човек, който е тормозил лъвица и внезапно е открил, че животното не е вързано. Накъде щеше да скочи тя? Майлс затаи дъх.

Екатерин се наведе напред, стиснала до болка перилото на балкона.

— Нека сложим край на това, лорд Воркосиган!

Майлс подскочи на пейката си и се обърна изненадан.

— Мадам? — Сведе глава в поклон. — На вашите услуги…

— Добре. Ще се ожениш ли за мен?

Някакъв рев, като от бурно море, нахлу в главата на Майлс. За миг в залата имаше само двама, а не двеста души. Ако това беше някакъв неин план да впечатли графовете с невинността му, щеше ли да проработи? „На кой му пука? Грабни момента! Грабни жената! Не я оставяй да ти избяга отново!“ Едното крайче на устните му се кривна нагоре, после и другото. Накрая широка усмивка озари цялото му лице. Той се приведе леко напред.

— Ами, да, мадам. Определено. Сега ли?

Тя като че ли се постресна от представата, на която думите му, изглежда, я бяха навели — как напускат моментално залата и той се възползва от предложението й преди да е имала време да се откаже. Е, той беше готов, дори тя да не беше… Екатерин му махна да се отпусне.

— Ще го обсъдим по-късно. Първо уреди този въпрос.

— С удоволствие. — И той се ухили стръвно на Ришар, който стоеше, зинал като риба. „Двеста свидетели. Сега вече не може да се откаже…“

— Толкоз за това ви доказателство, лорд Ришар — завърши Екатерин. Облегна се назад и махна с ръка, сякаш изтупва прах, после добави, определено не под носа си: — Глупак!