Читать «Цивилна кампания» онлайн - страница 328

— Процедурен въпрос, милорд пазител. — Без да променя стойката си, Майлс извиси глас, така че провлечените му думи да се чуят из цялата зала. — Аз не съм обвинен. Оклеветен съм. Законовото различие между двете неща е видно с просто око.

— Изпълнен с ирония ще бъде денят, когато ти се опиташ да повдигнеш криминално обвинение в тази зала — парира Ришар, ужилен, надяваше се Майлс, от заплашителния намек за контраобвинение.

Граф Ворхалас извика от банката си на задния ред:

— Възползвам се от случая, сир, милорд пазител, милорди, да заявя, че след като видях доказателствата и изслушах предварителните разпити, ще се радвам лично да повдигна обвинение срещу лорд Ришар.

Лорд пазителят се намръщи и потропа предупредително с копието. Исторически погледнато, допуснеше ли се графовете да заговорят един през друг, пререканията скоро прерастваха в надвикване и юмручен бой, а в по-раншни времена, когато не бе имало скенери за оръжие, се беше стигало до мелета и дуели, за които днес можеше да се прочете в аналите. Но император Грегор, който следеше развитието със също толкова безизразна физиономия, не понечи да се намеси.

Ришар продължаваше да губи равновесие — личеше си по почервеняващото му лице и тежкото му дишане. Майлс изтръпна, когато той посочи нагоре към Екатерин.

— Смел злодей е онзи, който може да стои без капчица срам, когато съпругата на жертвата му го гледа отгоре… макар че едва ли би могла да го гледа отдолу, нали?

Хората заобръщаха лица към бледата, облечена в черно жена в галерията. Изглеждаше смразена и уплашена, сега, когато неканеното внимание на Ришар я беше лишило от защитната окраска на обикновен зрител и я беше захвърлило под светлината на прожекторите. Ники до нея се вдърви. Майлс стисна облегалките на седалката си — само това можеше да направи, за да не хукне през залата и да стисне Ришар за гърлото, за да го удуши на място. И без това нямаше да свърши работа. Неговите методи на борба бяха различни — по-бавни, но, закле се той, по-ефективни в крайния резултат. Как смееше Ришар да напада Екатерин на публично място, да нахлува в най-дълбоките й тревоги, да манипулира най-интимните й чувства, само за да обслужи собствената си жажда за власт?

Кошмарът, от който Майлс се беше страхувал, вече поставяше клеймото си върху защитата му. Принуждаваше го да насочи вниманието си не само към истината, но и към привидностите, да претегля всяка своя дума преди да е излязла от устата му и да преценява ефекта й върху слушателите, които можеха да се превърнат и в негови бъдещи съдии. Ришар беше загубил точка покрай непохватното си нападение срещу Доно. Можеше ли да си я върне, като стъпче Майлс и Екатерин? По всичко личеше, че се кани да опита.

Лицето на Екатерин беше съвсем застинало, само устните й бяха побелели. Някаква благоразумна част от съзнанието на Майлс не се сдържа и си отбеляза как изглежда тя, когато е наистина разгневена, за бъдещи справки.

— Грешите, лорд Ришар — сопна му се тя, свела поглед към него. — И явно не за пръв път.