Читать «Цивилна кампания» онлайн - страница 24

Широката усмивка, разтеглила устните на братовчед му, беше лишена от всякакво съчувствие.

— Докато Лайза не я оженят по живо по здраво за Грегор и не поеме задълженията си като негова официална домакиня, майка ти е най-важният човек във Ворбар Султана. Не я подценявай. Виждал съм планове за иланетарна инвазия, които не са и наполовина толкова сложни, колкото подготовката за тази императорска сватба. Леля Алис ще се нуждае от всичките си организационни умения, за да се справи със ситуацията.

Иван поклати глава.

— Знаех си, че трябваше да кандидатствам за извънпланетарна служба, докато още можех. Комар, Сергияр, някое забравено от бога посолство, където и да е, само не и Ворбар Султана.

Лицето на Майлс стана сериозно.

— Не знам, Иване. Като изключим някое внезапно нападение, това е най-значимото от политическа гледна точка събитие на… щях да кажа на годината, но ще е по-вярно да кажа, че е най-важното политическо събитие в целия ни досегашен живот. Колкото повече малки наследничета успеят да поставят между двама ни с теб и императорския трон Грегор и Лайза, толкова по-добре. И за нас, и за семействата ни.

— Ние още нямаме семейства — отбеляза Иван. „Значи това си е наумил относно хубавата вдовичка, а? О, не!“

— А ти би ли посмял да създадеш семейство? Аз определено се замислям по този въпрос всеки път, когато се сближа достатъчно с някоя жена, за да… няма значение. Но тази сватба трябва да мине по мед и масло, Иване.

— Това изобщо не го оспорвам — откровено заяви Иван и посегна да погали котето, което, след като бе облизало щателно чинията, се бе заело да остри ноктите си върху лъснатите му ботуши. Вдигна го в скута си, с което го подкупи да забрави временно ентусиазма си в тази посока, и зверчето се зае със сериозната задача да мърка, да храносмила и да произвежда нови косми, които по-късно да остави по други имперски униформи.

— Та какво, каза, е първото име на твоята вдовичка? — Всъщност Майлс все още не беше му споделил тази информация.

— Екатерин — тихо каза Майлс. Устата му сякаш галеше всяка от четирите срички преди с неохота да се раздели с тях.

„Охо, ясна е работата.“ Иван си спомни всичките задявки, на които го беше подлагал Майлс по повод на многобройните му любовни връзки. „Ти какво си мислеше — че съм кремък, на който да си точиш остроумието?“ По всичко личеше, че на хоризонта, като дъждовни облаци след дълга суша, се появяват удобни възможности да изравни резултата.

— Та казваш, че е потънала в скръб значи? Ако питаш мен, добре ще й дойде някой с чувство за хумор, да я поразсее. Може би трябва да се прежаля и да я поразведа из града.

Майлс си беше налял още чай и тъкмо вдигаше краката си на съседния стол. При думите на Иван краката му тупнаха с трясък на пода.

— Да не си си го помислил дори! Тази е моя.

— Така ли? Вече сте се сгодили тайно значи? Бързо действаш, братчед.

— Не сме — намусено призна Майлс.