Читать «Цивилна кампания» онлайн - страница 22

* * *

Иван остави една от мръсните чинии за салата на пода и метна котето до нея. Трябваше да признае, че от малките на почти всички животни стават чудесни помощници — беше забелязал как хладното изражение на мадам Ворсоасон се смекчава, докато той се лигавеше с дребната космата напаст. Откъде беше намерил Майлс тази страхотна вдовица? Облегна се на стола, загледа се в котето, чието розово езиче ближеше на бързи обороти салатения сос, и се замисли мрачно за собствената си кампания от предната вечер.

Мацката му се беше сторила толкова възможна млада жена — студентка в университета, за пръв път далеч от дома, просто нямаше как да не се впечатли от един имперски офицер, при това вор. Не й липсваше кураж за сметка на стеснителност — тя го беше взела със своя скутер. Иван беше експерт по употребата на скутери за разчупване на психологическите бариери и създаване на подходящо настроение. Няколко плавни виража почти безотказно водеха до сладки писъчета, после младата дама се притиска до ръката ти, а гърдите й се надигат и спускат, докато дъхът й излиза все по-бързо между полуотворените й и все по-целуваеми устни. Това момиче обаче… не беше се озовавал толкова близо до зрелищна раздяла със съдържанието на стомаха си от онзи път, когато се озова в един скутер с Майлс — братовчед му беше изпаднал в поредното си маниакално настроение и непременно държеше да демонстрира летателните си умения над Хасадар. Та въпросната дама се беше смяла демонично, докато Иван се бе усмихвал безпомощно през стиснати зъби и кокалчетата на ръцете му побеляваха върху предпазните колани.

После, в ресторанта, който тя беше избрала, съвсем случайно се засякоха с онова навъсено пале — студент последна година, и пъзелът беше започнал да се нарежда. Беше го използвала, по дяволите, за да изпробва верността на навъсеното студентче. И тъпото пале се бе търколило по гръб и бе размахало опашка, точно както се очакваше от него. „Приятно ми е, сър. О, това не е ли чичо ти, за когото спомена, че работел в Службата? Извинете…“ Изящният начин, по който бе превърнал прекомерно любезно издърпания стол в обида, беше достоен за уважение. Иван бе избягал малко след това, като мълчаливо им бе пожелал да се наслаждават един на друг. Краставите магарета и така нататък. Какво им ставаше на бараярските момичета напоследък? Превръщаха се почти… почти в галактички, сякаш бяха ходили на уроци при онази Куин, страховитата приятелка на Майлс. Саркастичната препоръка на майка му да се придържа към жени от собствената му класа и възрастова група започваше почти да придобива смисъл.

Леки стъпки долетяха откъм коридора и братовчед му се появи на прага. Иван обмисли и отхвърли идеята да удостои Майлс с живописен преразказ на снощния си разгром. Каквито и чувства да свиваха устните на Майлс и да свеждаха главата му в тази стойка на булдог с трън в задника, със сигурност не обещаваха съчувствие.