Читать «Цивилна кампания» онлайн - страница 18

— Къщата е великолепна — каза лорд Воркосиган на Екатерин между хапките, — но нощем наистина става много тихо. Самотно. Не е строена за сам човек. Редно е пак да се напълни с живот, както в златните дни на баща ми. — Думите му прозвучаха почти неутешимо.

— Вицекралят и вицекралицата ще се приберат за сватбата на императора, нали? Значи на Летния празник отново ще е пълна.

— О, да, заедно с целия си антураж. Всички ще се приберат на Бараяр за сватбата. — Той се поколеба. — В това число и брат ми Марк. Май е редно да ви предупредя за Марк.

— Вуйчо веднъж спомена, че имате клонинг. Той ли е хм… това?

— „Това“ и „то“ са предпочитаните бетански местоимения за хермафродитите, но Марк определено е „той“. Да.

— Вуйчо Вортис не спомена защо вие — или са били родителите ви? — сте поръчали създаването на клонинг. Каза само, че било сложно и че трябвало да попитам вас.

Първото логично обяснение, за което се сещаше човек, бе, че граф Воркосиган е искал здрав заместител на увредения си от солтоксин наследник, но случаят явно не беше такъв.

— Точно това му е сложното — не ние го поръчахме. Идеята хрумнала на група комарски изгнаници, заточени на Земята, като част от един, откъдето и да го погледнеш, твърде причудлив заговор срещу баща ми. Предполагам, че като не са успели да вдигнат революция, са решили да се пробват с евтина биологическа диверсия. Открили и подкупили човек, който да открадне тъканна проба от мен — което едва ли е било особено трудно, защото като дете минах през стотици изследвания, биопсии и медицински процедури — после я връчили на един от недотам почтените клонингови лордове от Джаксън Хол.

— Ужас. Но вуйчо Вортис каза, че клонингът ви не приличал на вас; да не би да е израснал без вашата, хм, пренатална увреда? — Тя му кимна кратко, но учтиво задържа погледа си върху лицето му. Вече се беше сблъсквала с донякъде непредсказуемата му чувствителност във връзка с вродените му дефекти. „Тератогенни, а не генетични“ — беше се постарал да й изясни той.

— Де да беше толкова просто… Той всъщност е започнал растежа си нормално, така че се е наложило да деформират тялото му до моите размери. И форма. Доста страховито. Идеята е била да мине за мен дори и при най-подробна проверка, така че когато на мен ми се случваха разни неща, например смяната на разтрошените кости на крака ми със синтетични, неговите също се били подменяни оперативно. Имам съвсем точна представа какви болки е изпитал. Освен това са го обучавали да бъде пълно мое копие. През всичките години, в които си мислех, че съм единствено дете, той е развивал най-тежкия случай на съперничество между братя, който човек може да си представи. Само си помислете. Нито за миг да не ти позволят да бъдеш самия себе си и постоянно — под заплахата от изтезания, всъщност — да те сравняват с по-големия ти брат… По времето, когато заговорът се провали, той беше на крачка от лудостта.