Читать «Дай ми смокинов лист» онлайн - страница 73

— Тъжни новини — казах аз и застанах пред него.

Той се насили да се усмихне.

— Човек предполага, Господ разполага.

— Все ще намериш купувач за хотела. Не е свършил света.

— Не се притеснявам за себе си. Непрекъснато мисля за Пеги.

— Как е тя?

— Казват, че ще се оправи. Дават й някакви лекарства. — Той ме погледна тъжно. — Чувства се самотна. Не мога да оставя хотела и да й отида на свиждане.

— Мислиш ли, че би се зарадвала, ако някой я посети? Днес следобед нямам какво да правя. Мога да й занеса цветя и да побъбря с нея.

Лицето му просветна.

— Наистина ли? Би било чудесно, мистър Уолъс. Не мога да помоля никого другиго, а и тя изглежда ви хареса. Тукашните жени не я одобряват.

— Остави на мен. Ще отида веднага. Къде е болницата?

Той ми обясни как да стигна дотам. Беше на около половин миля от Сърл.

Въоръжих се с букет доста увехнали цветя и последния бестселър на Джудит Кранц, и отидох. Заварих Пеги седнала на една тераса, сама, вперила поглед в боровата гора насреща.

Тя се втренчи в мен и лицето й просветна.

— Боже, Дърк, каква изненада!

— Как е момичето? — попитах аз и сложих книгата и цветята на масата до нея.

— Ще се оправя. Вече прескочих най-лошото. Доктор Ванс каза, че утре ще ме изпише.

— Така ли? Бързо си се оправила.

Тя се засмя.

— Аз не съм алкохоличка, макар и да се държах като такава. Страдам от любов.

Седнах до нея.

— Това е добра новина. Как е любовното страдание?

— Преди два часа сестрата ми каза, че е умрял. — Пеги ме погледна в очите. — Дори не можах да се разплача. Трябва да съм била побъркана.

— На твоите години и аз едва не загубих главата си по едно момиче — излъгах аз. — Доста време мина, докато се съвзема, но накрая се съвзех.

— Как е татко?

— Когато се върнеш, ще е по-добре. Сега преживява тежки моменти без теб. Целият хотел лежи на неговия гръб.

— Предполагам. Горкият татко! Толкова е смел! Утре ще се прибера. Ще му кажеш ли?

— Разбира се.

— Значи няма да продадем хотела?

— Все ще се намери друг кандидат.

Тя кимна.

— Искам да се махна от Сърл. Тук хората не ме обичат.

— Говори с Уилис Полак. Той може да намери купувач.

— Да. Но при всички случаи ще изчакам да си отиде, татко. — Тя извърна лице. — Не му остава много време.

— Пеги, може би ще успееш да ми помогнеш. Колкото повече търся Джони Джаксън, толкова по-заплетено става всичко. Искаш ли да ми разкажеш за себе си и Уедърспун?

— Какво общо има Хари с Джони? — тя ме изгледа озадачено.

— Не знам — отговорих както обикновено. — Аз съм като рибар. Пускам въдицата си и чакам някоя риба да се закачи. Кога го срещна за първи път?

— Преди около две години. Дойде в хотела и искаше да склони татко да му го продаде. Нещо у него ме привлече. — Тя вдигна отчаяно ръце. — Дърк, момичетата понякога са ужасни глупачки.

— Мъжете също.

— Може би. Както и да е. Паднах си по Хари. В началото той не ме забелязваше. След това започна да проявява интерес. Една вечер татко не се чувстваше добре и си легна. Хари дойде и поиска да му покажа най-добрата стая. — Пеги се усмихна с горчивина. — Е, идеята ми допадна. Можеш да си представиш какво се случи, нали? — Тя се замисли, усмихна се и продължи: — Наистина ме възбуждаше. Бях спала с много мъже, но Хари знаеше как да го прави по-добре от всеки друг. Толкова си загубих ума, че не можех да мисля за нищо друго, освен за следващия път, когато ще бъдем заедно. Беше опасно, ако татко е наблизо, така че ми предложи да ходя у тях. На пет минути пеша е. Апартаментът му над офиса е приятен. Срещахме се три пъти седмично. Не можех да му се наситя. След това почувствах, че охладнява. Идваше в ресторанта, усмихваше ми се и казваше, че имал работа, така че да не ходя при него. — Пеги затвори очи, след това сви рамене. — Толкова го исках, че изпивах ио една голяма чаша джин, лягах си и плачех, докато полудея. Боже! Каква глупачка съм била!