Читать «Дай ми смокинов лист» онлайн - страница 71

— Предполагам, че никой. Уедърспун беше самотник. — Ейб хапна още малко боб. — Тази фабрика струва доста пари. Когато шефът пое всичко от стария Морган, започна да произвежда консервирани бутчета. Това, заедно с поръчките на ресторантите, му носеше доста пари.

— Консервирани бутчета? Не знаех, че консервирате бутчета — казах аз и наострих уши. — Мислех, че само ги замразявате.

— Мистър Уолъс, жените в наше време са дяволски мързеливи. Хранят мъжете си с консерви. Не че имам нещо против консервите. Аз самият се храня с консервиран боб.

— Значи произвеждате жабешки консерви…

— Моята работа беше да докарвам жабате. Ей там ги консервират. Една оправна млада негърка се занимава с това още откакто шефът пое фабриката. Има и две помощнички. — Той ме изгледа и попита: — Искате ли още, мистър Уолъс?

— Ако искаш да получиш и другите петнадесет долара, ще трябва да ми кажеш още — потвърдих аз.

— Той довърши боба, вгледа се в празната кутия, оригна се и каза:

— Шефът беше истински кучи син. И сълза няма да пророня за него. Само парите го интересуваха. Имаше някаква шашма. — Той ме погледна и продължи: — Иначе защо му беше всеки четвъртък да ходи някъде с тази хонда и да се връща с кожена чанта на багажника? Често го виждах да тръгва и когато разтоварвах, да се връща. А и един мексиканец идваше от време на време. Двамата се спотайваха в кабинета на шефа. Имаше някаква шашма.

— Какъв беше този мексиканец?

Ейб сви рамене.

— Намръщен тип с малки мустачки. Идваше всеки месец. Идваше и един с ягуар. Него го видях само веднъж. Камионът нещо се беше повредил и останах, за да го поправя. Само го зърнах, но ми стана чудно кой ли е. Крещеше нещо на шефа.

Дадох му още десет долара.

— Какво му крещеше?

— Не помня точно, мистър Уолъс. Нещо за пари. Крещеше за плащане. След това утихна. Не ми беше интересно. Исках да свърша с камиона колкото се може по-бързо.

— Как се казва негърката, която се занимава с консервите? — попитах аз.

— Клой Смит. Смятате ли да говорите с нея, мистър Уолъс?

— А защо не?

— Не й предлагайте пари. За негърка е много горда.

— Добре, Ейб. — Аз се разделих с още пет долара. — Ако нещо ми дойде наум ще ти се обадя пак.

Оставих го и отидох в другата барака в далечния край на двора.

Бутнах вратата и влязох в дълго тясно помещение. Край прозореца имаше маса, върху която бяха наредени празни консервени кутии. В другия край имаше електрическа готварска печка, два големи казана и фритюрник.

В ъгъла видях машина за затваряне и купчина капаци.

От съседната стая дойде висока негърка и ме огледа. Беше наистина красива — с черна като абанос кожа, стройна, с гърди като ананаси. Беше с блуза на червени и бели цветя и памучни панталони. На главата си носеше кърпа в същите цветове. Прецених, че е някъде към тридесетте.

— Мис Смит? — попитах аз и й се усмихнах приветливо.

Тя излезе от сянката и застана в слънчевата светлина, влизаща през прозорците.

— Затворено е — отговори негърката с гърлен, мелодичен глас.

— Искам да ви задам един-два въпроса — казах аз. Казвам се Дърк Уолъс.

Тя кимна.