Читать «Дай ми смокинов лист» онлайн - страница 74

— Случва се — казах аз. — Случва се непрекъснато.

— Сигурно е така. — Тя сви рамене. — Слава Богу преодолях го. Сега се радвам, че стана така… Напоследък го виждах по веднъж в месеца и продължавах да пия.

— А защо се радваш, Пеги?

— Имаше нещо при Хари… трудно ми е да обясня. Мисля, че се беше забъркал в някаква нечестна игра. Случвало се е да сме в леглото и телефонът да иззвъни. Той ставаше и слизаше долу в офиса. След като фабриката вече е затворена. Няколко пъти се случи да се разкрещи, сякаш е много ядосан. После изглеждаше побеснял… направо жесток. Тогава ми казваше да си вървя. Твърдеше, че имал работа, а веднъж, когато се възпротивих, стана направо ужасен! Уплаших се.

— Сега можеш да го забравиш — казах аз. — Той излезе от живота ти.

— Затова се радвам.

— Каза, че се е забъркал в някаква нечестна игра. Защо реши така?

— Не съм пълен идиот. Защо ще вдига телефона в два часа посред нощ и защо след това ще ме изхвърля навън под предлог, че има работа? Освен това и онзи камион, който дойде в три часа сутринта…

— Какъв камион, Пеги? — попитах с колкото се може по-безразличен тон.

Тя се поколеба и сви рамене.

— Е… Хари е мъртъв. Какво значение има вече? — Всичко това се случи, когато бях побъркана по него. Предполагам, че съм прекалявала с пиенето. Той дойде в ресторанта в деня, в който обикновено се виждахме и каза, че вечерта е зает. Дърк, аз копнеех за тази среща, мечтаех си за нея! Исках да ме прегърне и да ме мачка, докато се разпищя. Изгарях за него! — Пеги ме погледна. — Защо ли ти приказвам всичко това?

— Казват, че изповедта е полезна за душата — отговорих аз и й се усмихнах.

— Боже! Ти си в състояние да накараш да се разприказва и някой пън.

Изражението на лицето й изведнъж се промени и се уплаших да не би да изгубя доверието й.

— Пеги, това е много важно за мен. Разкажи ми за онзи камион.

Тя погледна увехналите цветя на масата и ги докосна. Бяха прецъфтели рози и магнолии.

— Никой досега не ми е подарявал цветя.

Овладях нетърпението си.

— Ще ти подаряват тепърва. Още си много млада.

Тя дръпна ръката си от цветята и започна да опипва книгата.

— Пеги! — казах аз нетърпеливо. — Разкажи ми за камиона!

— Добре. Когато онази нощ Хари ме заряза, аз се напих. След това, както си лежах в леглото, си помислих, че може би е намерил някоя друга. Реших да разбера. Облякох се и отидох във фабриката. Вече минаваше полунощ. Портата беше отключена. Прозорците на апартамента му светеха. Предполагам, че няма да разбереш… Желаех го ужасно много… И джина… Бях-загубила ума си. — Тя ме погледна замислено.