Читать «Дай ми смокинов лист» онлайн - страница 59
Джеймс Хадли Чейс
— Лу — казах аз, когато чух гласа му. — Искам да разбера на чие име е регистрирана кола линкълн с номер PC40008.
— Чакай малко.
Докато чаках, започнах да драскам върху един лист хартия и да си мисля за Би Би. Защо ме заведе в онази вмирисана стая? Наистина ли смяташе да напусне „Скин клъб“? Как така караше толкова скъпа кола, а пък ми измъкна сто долара? Може би не беше нейна? Открадната, взета на заем?
— Дърк — обади се Лу след малко. — Колата е регистрирана на името на мисис Филис Стобарт. Адресът е булевард „Бродхърст“ номер четиридесет и осем.
— Благодаря ти, Лу — казах аз и затворих.
Придърпах пишещата машина към себе си и написах подробния отчет за Едуардс. Надявах се да остане доволен.
Вратата се отвори и влезе Чък Барли.
— Пак ли ти! — Той седна зад бюрото си. — Този път имам нещо за теб.
Отвори чекмеджето си и ми подаде лист хартия.
— Няма сведения Мич Джаксън някога да се е женил, но раждането на Джони Джаксън е регистрирано. Майка му е Стела Джаксън. Може и да са били женени, но по-вероятно е да не са. — Чък ми подаде копие от акта за раждане. От него не се разбираше нищо повече от това, което вече ми беше казал. Баща — Митчъл Джаксън, майка — Стела Джаксън. Роден в Маями, „Гроув Лейн“ номер 22.
— Благодаря ти, Чък. Кажи ми, попадал ли си някога на капитан Хари Уедърспун, от отдела за борба с наркотиците в армията?
— Още ли се ровиш в наркотиците?
— Отговори ми.
— Виждал съм го веднъж. Проверяваше момчетата. Отделяше овцете от козите. — Чък направи физиономия. — Не ми хареса особено.
— Защо?
Той сви рамене.
— От завист, предполагам. Стори ми се, че разполага с твърде много пари. Един от типовете, които имат богати родители. Надуваше се. Даден човек или ти харесва, или не. На мен той не ми хареса.
— Чък, можеш ли да свършиш още една дребна работа за мен? Искам да се върна в Сърл. Трябва ми информация за мисис Филис Стобарт. Живее на булевард „Бродхърст“ номер четиридесет и осем.
Той ме погледна изненадано.
— Тя пък какво общо има с Джони Джаксън?
— Не знам. Може би нищо, но искам да я проуча за всеки случай.
— В момента Тери няма никаква работа. Ще го накарам да поразрови. Колко дълбоко?
— Колкото може повече.
— Добре. Естествено, ще искаш резултатите след десет минути.
— Не. Става и довечера. Ще се обадя от Сърл. В девет часа у вас… става ли?
— Не става. Точно по това време смятам да помагам на един много обещаващ екземпляр да се измъкне от роклята си. — Чък надраска някакъв телефонен номер на лист хартия. — Обади се на Тери. Той е още малък, за да ходи по гаджета.
— Ще му се обадя.
Излязох от кабинета и пътъом оставих отчета за разходите си на бюрото на Едуардс. Той говореше по телефона, така че аз му махнах весело и хукнах навън, преди да успее да ме попита каквото и да било.
Качих се на колата и се отправих към Сърл.
Паркирах пред хотел „Скоклива жаба“ и часовникът на църквата удари осем и половина. Шофирането и мислите бяха изострили усещането ми за глад. Изкачих се по стълбите и влязох във фоайето. Очаквах да видя Пеги, но на рецепцията нямаше никой. Прекосих го и влязох в ресторанта. Вътре се хранеха и работеха само петима търговски пътници.