Читать «Дай ми смокинов лист» онлайн - страница 105

— Разбирам, мистър Уоткинс — казах аз и го погледнах замислено. — Но има още неизяснени неща. Какво е станало с парите, например?

Той ме изгледа изненадано.

— Парите? Какви пари?

— Парите на стария Джаксън.

— Нима е имал пари? Не знам нищо за тях.

Реших, че казва истината.

— Тя е напуснала дядо си преди около два месеца и е дошла да живее при вас — казах аз. — С какво се занимаваше през това време?

— Каза ми, че си е намерила работа в някакъв клуб в Маями. Не беше моя работа. Идваше тук само през почивните дни. Човек не бива да се интересува прекалено много от живота на младите, мистър Уолъс.

— Предполагам, че е така. Трябва да поговоря с Джони, мистър Уоткинс. Трябва да изясня още някои неща. Надявам се да е искрена с мен, но може би няма да е, ако вие присъствате. Ще възразите ли?

Той се замисли и поклати глава.

— Просто ви моля да не я измъчвате. Животът й, мистър Уолъс, е бил много тежък. Обичам това дете.

Станах.

— Ще ви налея още едно питие. Ще се старая да не се бавя, след това ще ви оставя да вечеряте.

— Благодаря.

Напълних чашата му и излязох.

— Не я измъчвайте — повтори Уоли.

Минах по коридора, почуках на вратата на втората спалня и влязох. Очакваше ме. Беше се излегнала на леглото и държеше плюшеното мече в ръце. На главата й беше русата перука, а лицето й беше намръщено.

— Хайде да поговорим — казах аз и седнах на един стол. — Какво стана с парите на дядо ти?

Тя стисна мечето.

— Аз ги взех.

— Ще ми разкажеш ли?

Тя се поколеба и сви рамене.

— Той искаше да ги получи Мич, а ако умре, да ги получи синът му. Само че Мич нямаше син, така че парите трябваше да отидат при някаква организация на ветераните.

— Знам това. Като негова внучка, не си имала право да претендиращ за наследството.