Читать «Дай ми смокинов лист» онлайн - страница 103

Уоткинс остана неподвижен известно време, след това вдигна поглед към мен.

— Казах ви, мистър Уолъс, че не искам да имам нищо общо със сина си. Това, което ми разказахте, е ужасно и се надявам Сид да получи това, което заслужава. Може би трябва да ви благодаря, че ми казахте тези неща, но не виждам какво общо имам аз. Разбира се, боли ме, но Сид винаги е причинявал болка на майка си и на мен. Споменахте, че може би съм замесен и аз. — Той ме погледна в очите. — Замесен ли съм?

Направих се, че не чувам, защото исках да го извадя от равновесие.

— Странни неща се случват, мистър Уоткинс — продължих аз. — Преди десетина дни агенцията получи писмо от Фредерик Джаксън, с което молеше да открием внука му. Той изпрати само сто долара, но полковник Парнъл прие да му услужи, тъй като синът му Мич е награден с орден за храброст във Виетнам и е служил в полка му. С издирването бях натоварен аз. Докато се занимавах с него, попаднах на мрежа за пласиране на наркотици. За мен тя не е главният проблем, но не е и маловажен. Все още не съм открил Джони Джаксън. Онзи ден ви попитах дали сте се виждали с него напоследък и вие отговорихте, че не сте. Тогава останах с впечатлението, а сега съм още по-сигурен в това, че не ми казахте истината. Така че, питам ви отново: Виждали ли сте Джони Джаксън напоследък?

Той се загледа в ръцете си и не каза нищо.

— Виждали ли сте Джони Джаксън напоследък? — повторих въпроса си.

По болката, изписана на лицето му, разбрах, че събира сили, за да изрече още една лъжа, но в този момент вратата се отвори и влезе Би Би Мансъл.

— Стига толкова, влечуго! — изсъска тя. — Ставай и си обирай крушите!

Аз я погледнах. Беше със стегната памучна фланелка, която очертаваше гърдите й, и тесни джинси. Дългата й черна коса беше като коприна и стигаше почти до кръста. Лицето й беше като каменно.

— Естествено — казах аз и станах. Уоли Уоткинс все още гледаше ръцете си. — Мистър Уоткинс, не отговорихте на въпроса ми.

Би Би Мансъл се спусна към мен, сграбчи ръката ми и ме завъртя към себе си.

— Махай се оттук! — изпищя в лицето ми.

Погледнах я и изведнъж всичко ми стана ясно — втората спалня, русата перука, дрехите в гардероба, медала за храброст на стената.

— Добре — отговорих. — Тръгвам си.

Тя отиде до вратата и я отвори широко.

— Махай се оттук!

Когато минах покрай нея, улових копринените черни кичури и дръпнах перуката от главата й. Тя изпищя, след това замахна с ръка, но успях да хвана китката й.

Вгледах се в русата й, по момчешки подстригана коса.

Усмихнах се.

— Здрасти, Джони Джаксън! Най-накрая те открих, нали?

В малката, уютна всекидневна се чуваше единствено далечният рев на камионите по шосето.

Уоли Уоткинс седеше като вкаменен. Момичето също не помръдваше. Гледаше ту мен, ту него.