Читать «Тъмните реки на сърцето» онлайн - страница 50

— Какви бяха… онези власти?

— Трима мъже. Твърдяха, че са от ФБР.

— Твърдяха?

— Показаха ми документи, но лъжеха.

Спенсър се намръщи и попита:

— Но откъде сте толкова сигурен?

— Имам богат опит с измамите и предателствата. — Лий не изглеждаше нито ядосан, нито огорчен. — Развих нюх към тези неща.

Спенсър се запита дали това е обяснение или предупреждение. Разбра, че не се намира в присъствието на обикновен бизнесмен.

— Щом не са били федерални агенти…

— О, сигурен съм, че бяха федерални агенти. Но мисля, че използваха документите на ФБР.

— Да, но ако са били от друго бюро, защо не са показали истинските си карти?

Лий сви рамене.

— Агенти мошеници, действащи, без да са упълномощени от бюрото си, които се надяват да конфискуват пари от сделка с наркотици, биха имали причина да заблуждават хората с фалшиви карти.

Спенсър знаеше, че такива неща се случват.

— Не мога да повярвам, че Валери е замесена в търговия с наркотици.

— Убеден съм, че не е. Ако мислех така, нямаше да й дам под наем къщата. Търговците на наркотици са боклуци. Развалят децата и съсипват живота им. Освен това, макар че плащаше наема си в брой, госпожица Кийн не беше богата.

— Щом онези мъже не са били ченгета мошеници от Агенцията за борба с наркотиците, дошли да приберат печалба от продажба на хероин, и не са били от ФБР, какви са били тогава?

Луис Лий се намести на креслото и наклони глава така, че отраженията на лампата с абажур от цветно стъкло паднаха върху очилата му и скриха очите му.

— Понякога някое правителство или правителствено бюро чувства безсилие, когато трябва да играе по правилата. При наличието на изпиране на океани от пари от данъци и от абсурдни букмейкърски системи за някои длъжностни лица от правителството е лесно да финансират тайни операции, за да постигнат цели, непостижими със законни средства.

— Господин Лий, четете ли много шпионски романи?

Луис Лий се усмихна.

— Те не ме интересуват.

— Извинете, но думите ви звучат малко параноично.

— Говоря само от личен опит.

— Тогава животът ви е бил по-интригуващ, отколкото изглежда.

— Да — отговори Лий, но не добави нищо повече и след миг мълчание продължи: — Колкото по-голямо е едно правителство, толкова по-вероятно е да е пълно с такива тайни организации — някои малки, но други не. А американското правителство е голямо, господин Грант.

— Да, но…

— Преките и косвените данъци изискват обикновеният гражданин да работи от януари до средата на юли, за да плати дължимото на правителството. Едва след това трудещите се мъже и жени започват да работят за себе си.

— И аз съм чувал тези статистически данни.

— А когато е толкова голямо, правителството става и арогантно.

Луис Лий не приличаше на фанатик. В гласа му не се долавяше нито гняв, нито огорчение. Всъщност, макар да бе предпочел да се обгради с красиви френски мебели, той излъчваше спокойствието на будист, непретенциозност и типично азиатско примирение с настоящата ценностна система на света. Приличаше повече на прагматик, отколкото на кръстоносец.