Читать «Тъмните реки на сърцето» онлайн - страница 35

— И изчезнал.

— Не действахме немарливо.

— Тогава просто му е провървяло.

— Не. По-лошо. Знаел е какво прави.

— Искаш да кажеш, че е човек с история?

— Да.

— Местно, щатско или федерално досие?

— Обезвредил е член на екипа.

— Тогава е знаел няколко урока повече от тях.

Рой свърна надясно и подкара по не толкова оживена улица, където къщите бяха скрити зад огради, високи живи плетове и дървета с разлюлени от вятъра клони.

— Ако успеем да го открием, какво да научим от него?

Преди да отговори, Съмъртън се замисли за миг.

— Разбери кой е и за кого работи.

— И после да го задържа?

— Не. Залогът е твърде голям. Направи така, че да изчезне.

Криволичещите улици се виеха по обрасли с дървета хълмове и между уединени имения.

— Това означава ли, че временно ще спрем да издирваме жената?

— Не. Видиш ли я, елиминирай я. Нещо друго случи ли се при теб?

Рой се сети за господин и госпожа Бетънфилд, но не спомена за тях. Изключителното състрадание, което бе проявил към двамата съпрузи, нямаше нищо общо с работата му и Съмъртън не би го разбрал.

— Жената ни е оставила нещо — рече той.

Съмъртън не каза нищо, вероятно защото предполагаше какво е оставила жената.

— Снимка на хлебарка, закована на стената.

— Очисти я — нареди Съмъртън и затвори.

Рой направи дълъг завой под мокрите клони на магнолиите, мина покрай ограда от ковано желязо и каза:

— Спри кодирането.

Компютърът изписука, за да покаже, че е изпълнил командата.

— Установи връзка, моля — заповяда Рой и каза телефонния номер, който щеше да го пренесе в обятията на „Мама“.

Екранът примига и се появи въпрос:

КОЙ ХОДИ ТАМ?

За разлика от телефона, „Мама“ не реагираше на устни команди, затова Рой отби встрани на тесния път и спря пред алеята между две порти от ковано желязо, високи два метра, за да напише отговорите си на въпросите на компютърната система за сигурност. Предаде отпечатъка на палеца си и получи достъп до „Мама“, която се намираше във Вирджиния.

Избра „СИЛИ НА РЕДА“ и после „ЛОС АНДЖЕЛИС“ и се свърза с най-голямото от бебетата на „Мама“ на Западното крайбрежие.

Сетне претърси менютата в компютъра на полицията на Лос Анджелис и стигна до файловете на отдела по фотоанализ. Файлът, който го интересуваше, в момента беше активиран, както и предполагаше, и Рой се включи, за да гледа.

Екранът на портативния му компютър стана черно-бял и после се изпълни със снимка на мъж. Лицето му беше леко обърнато настрана от обектива и замъглено от сенки и дъжд.

Рой остана разочарован. Беше се надявал на по-ясен образ.

Изображението приличаше на творба на импресионист — разбираема като цяло и загадъчна в детайлите.

По-рано вечерта екипът за наблюдение в Санта Моника бе направил снимки на непознатия, който бе влязъл в едностайната къща, няколко минути преди нападението на отряда от специалните сили. Нощта, силният дъжд и оголените дървета бяха попречили на уличните лампи да хвърлят много светлина на тротоара и мъжът не се виждаше ясно. Нещо повече, те не го очакваха и го бяха помислили за обикновен минувач, който ще отмине, но останаха неприятно изненадани, когато той влезе в къщата на жената. Впоследствие направиха няколко снимки, но за съжаление некачествени и нито една не показваше цялото лице на загадъчния мъж, макар че фотоапаратът имаше телеобектив.