Читать «Черни орхидеи» онлайн - страница 9

— Къде отиваш? — попита Улф.

— При водната нимфа. Епизодът с поточето. Мислех, че трябва да…

— Глупости! В тази лудница…

— Наистина си струва да се види — намеси се Хюит. — Възхитително е. И аз ще дойда.

Той се насочи към вратата, която бях отворил, а Улф го последва като редник след полковник.

На полянката, пред предпазните въжета, публиката се беше подредила плътно в пет-шест редици. Ние бяхме достатъчно високи, за да можем да виждаме. Ан пляскаше с крака в поточето. Коленете й бяха красиви. Гордеех се с нея. Хари се беше опънал на тревата и бе закрил лицето си с вестник. Публиката ги обсъждаше възбудено. Ан пръскаше с вода цветята. Блестящи капки се стичаха по листата им.

— Очарователно! — каза Хюит.

— Възхитително! — добави Улф. — Арчи, ще бъдеш ли така добър да подържиш азеалите? Бъди внимателен!

Направих се, че не го чувам и се приближих вдясно. Исках да огледам по-добре десния крак на Хари. Беше застанал в неестествена поза за човек, който спи. Повдигнах се на пръсти, за да огледам над главите на хората и реших, че или обувките го убиват или се прави на йога. Погледнах Ан, точно когато поглеждаше часовника си. Тя извади краката си от водата, погледна Хари закачливо и го опръска с вода.

Хари не реагира и не каза своята реплика. По сценарий той трябваше да трепне и да се направи на учуден. Но не се помръдна. Ан се втренчи в него. Някой каза:

— Напръскайте го пак!

Имах странното чувство, че това не беше смешно като имаме предвид в каква поза бяха краката му. Приближих се напред и прекрачих въжето. Един пазач препречи пътя ми. Аз го избегнах и почти бях стигнал до Хари, когато той сграбчи ръката ми:

— Хей, вие…

— Млъкнете!

Дръпнах за секунда вестника от Хари, колкото да зърна лицето му, и го върнах обратно. Замириса ми на нещо смътно познато.

— Какво е това? Какво става? — чу се глас зад мен.

Това беше първият път, когато чух гласа на Ан. Не се обърнах да й отговоря, защото бях видял мъха по скалите, точно зад главата на Хари. Храстите ми пречеха да видя горната част на главата му, затова протегнах ръка. Пръстът ми напипа нещо топло и меко като ябълков пай. Отдръпнах ръка и започнах да изтривам пръстите си в тревата. Когато погледнах, видях че това са босите крака на Ан. По тях бях размазал кръв.

Глава трета

Станах и казах на Ан: — Обуйте си обувките и чорапите.

— Какво…

— Правете каквото ви казвам!

Пазачът беше онемял. Устата му беше отворена и изглеждаше глупаво. Казах му:

— Извикайте полиция!

Погледнах за Хюит, но видях Фред Ъпдъграф, застанал зад въжетата, обърнат към нас. Беше се втренчил в Ан. Когато казах и на него да извика полиция, той се обърна безмълвно и тръгна. В този момент гласът на Улф се извиси над врявата:

— Какво, по дяволите, правиш там?