Читать «Черни орхидеи» онлайн - страница 7

— Преди малко.

— Така и предполагах — той се повдигна на пръсти и огледа тълпата. — Виждали ли сте шефът ми?

— Не. Току-що дойдох…

Като че ставаше нещо. Пийт тръгна наляво. Аз се обърнах и тръгнах надясно покрай градина от рози в посока към „Ръкър и Дийл“.

Тълпата беше същата като преди. Беше още три без четвърт и хората не бяха започнали да се вкупчват около въжетата. В четири часа Ан и Хари щяха да легнат на тревата и Ан щеше да събуе обувките и чорапите си. Подобно представление не бе виждано досега на изложение на цветя. Минах зад някои дами, които бяха достатъчно ниски, за да не ми пречат на гледката. Хари стреляше с прашка по скалите, а Ан плетеше. Беше ми интересно да я наблюдавам. Не плетивото, а нея самата. Ан седеше на тревата и се правеше, че не забелязва никой. Хари беше не по-лош актьор. Не поглеждаше към публиката и не говореше, сякаш всичко това беше пантомима и никой от тях никога не бе обелвал дума. Но движенията му показваха, че е наясно, че ги наблюдават. Естествено, аз ревнувах, но не можех да не оценя Хари. Той беше приблизително на моя възраст. Косата и очите му бяха тъмни, а на устните му грееше самодоволна усмивка. Беше прекалено самоуверен. Още една от причините да харесам Ан беше, че във вторник, докато обядваха, Хари беше поставил ръката си върху нейната и тя съвсем категорично я беше отхвърлила. Мислех си, че може би се пази чиста и неопетнена за мен, но без да го съзнава, защото още не беше ми се удал случай да говоря с нея. Не й се сърдех, че позволи на Луис Хюит да й подари черна орхидея и да я заведе на вечеря.

Изведнъж Хари скочи на крака и извика: „Хей!“ Това беше първата дума, която чух, произнесена от неговата уста.

Всички, включително и аз, погледнахме втрещено натам.

— Вие, Ъпдъграф! — извика Хари. — Махайте се оттам!

Беше някакъв млад мъж с брада, който идентифицирах като Фред Ъпдъграф — шефът на Пийт. В десния ъгъл, където изложението беше разделено с преграда, той беше възседнал предпазното въже и режеше едно клонче от божура.

— Ще докладвам за това! — извика Хари. Тълпата викаше от възмущение и за секунда помислих, че ще го линчуват. Това щеше да е голяма атракция, но всичко, което се случи беше, че две жени и един мъж тръгнаха към Ъпдъграф и започнаха да се карат с него. За вярване или не, Ан през цялото време не прояви никакъв интерес — явно беше родена актриса.

Часовникът ми показваше три и двадесет и пет. Беше минал повече от половин час, откакто оставих Улф на това странно място. Затова, разкайвайки се, тръгнах обратно да го потърся. Огледах се за Пийт. Мислех да му кажа, че неговият шеф е извършил престъпление, но не го видях наоколо. Докато вървях по коридора, забелязах недалеч от вратата на „Ръкър и Дийл“ жена със сиво палто с яка от кожа на катеричка, с малка синя шапка и синя чанта под ръка. Приближих се и тя ме погледна смутено и ми се усмихна.

— Да не сте се загубила, сестро? — попитах я аз.

— Не — отвърна тя и усмивката й стана самоуверена. — Чакам някого.

— Мен?

— Не бих искала дори да прилича на вас.