Читать «Черни орхидеи» онлайн - страница 4

— Мислено си представете, че това е женски крак и че му събувате обувката и жартиера. Какъв ще бъде резултатът?

— Пфу! — каза Улф. — Не цапай бюрото! Утре ще се върнеш там и ще гледаш за увяхване по листата. Ще чакам да се прибереш в шест часа.

Но това не стана. По обед на следващия ден неговата завист и любопитство достигнаха кулминацията си. Улф остави чашата си с кафе на масата и стана. Имаше вид на човек, готов да брани каузата си докрай:

— Моля те, приготви колата! Ще отида там и ще свърша всичко сам.

Глава втора

И така, четвъртък беше четвъртият ми ден, прекаран сред врявата на Изложението на цветята. Беше най-натовареният ден от седмицата. Разкарах Ниро Улф до четвъртия етаж и обратно, където орхидеите бяха толкова нагъсто, че ако се наложеше трябваше да си проправяш път през тях като през минно поле. Спирахме няколко пъти, за да поздравяваме познати. Отидохме на третия етаж, за да разгледаме изложението на „Ръкър и Дийл“. Имаше плътна линия от зрители пред предпазните въжета. Хари и Ан си тананикаха някаква песен. Когато включиха електричеството, очите на Ан не потрепнаха.

— Загледайте се в зъбите й, когато се усмихне — казах аз на Улф. — Погледнете косата й — като меласа върху въглен. — Беше по-самоуверена от първите дни. — Погледнете краищата на божурените храсти — пожълтели са от страдание, че ще бъдат с нея само още един ден.

— Това не е божур, а лаврово дърво. И на всичко отгоре е болно.

— Ако искате, го наречете болно, но всъщност то страда…

Улф се обърна рязко и тръгна към четвъртия етаж. Аз изблъсках три жени, за да го настигна. Там имаше голямо разнообразие от орхидеи. Улф пренебрегна всички, освен един екземпляр — B. thorntoni¹, най-красивият, който съм виждал някога. На етикета в ъгъла беше написано: „Неназован хибрид от мистър Луис Хюит. От вида съществуват само три екземпляра.“ Улф притежаваше двадесет хиляди вида орхидеи и въпреки че бях ходил на всякакви изложения, тези тук бяха нещо съвсем различно. Стоях и гледах лицето на Улф. Той си мърмореше нещо. Изведнъж стана и навря едрата си глава на пет инча от стъклената витрина. Емоциите му не изразяваха нищо, но от потрепването на един мускул на лицето му разбрах, че кипи вътрешно. В продължение на четвърт час той не помръдна нито веднъж, дори когато хора се блъскаха в него, за да видят орхидеите. Не помръдна, въпреки че не понасяше някой да го докосва! Изведнъж се отдръпна и ми каза:

— Много е горещо тук — свали палтото си и ми го подаде.

— А, мистър Улф! — чу се глас. — Това наистина е комплимент! Какво мислите за тях?

Беше Луис Хюит. Носеше друга шапка, палто и ръкавици, но бастунът му беше същия — златистожълт с кафеникави шарки. Една добра преценка показваше — 830 долара. Беше достатъчно висок, за да изгледа Улф отгоре с демократична усмивка под аристократичния си нос.