Читать «Черни орхидеи» онлайн - страница 2

— Какъв цвят бяха?

— Не бяха черни.

— Черните цветя никога не са черни. Какъв цвят бяха?

— Да кажем, като парче въглен. Но не антрацит.

— Това е черно.

— Ако го намажете с тънък пласт меласа… Е, това е то!

— Пфу! Нямаш дори най-малка представа как би изглеждало. Нито пък аз.

— Ще отида да купя парче въглен и ще опитаме.

— Остави това! Имаше ли поставен етикет? Кимнах утвърдително:

— Етикетът не беше голям — „Меласа върху въглен“. Имаха нюанс в оранжево.

— Забеляза ли някакъв признак на увяхване? — Не.

— Утре ще отидеш отново и ще гледаш за увяхване в края на листенцата. Знаеш, че това е типично…

И така, отидох там отново във вторник следобед. Върнах се в шест, добавих някои нови детайли към описанието и потвърдих, че няма признаци на увяхване.

Седнах на бюрото си и погледнах студено Улф:

— Ще бъдете ли любезен да ми кажете защо там ходят толкова много жени? Може би деветдесет процента от присъстващите! А краката на онази млада дама… Дали защото не са им подарявали никога цветя или просто са отишли да им се любуват? Или защото…

— Млъкни! Не знам! Утре ще отидеш пак и ще гледаш за увяхване!

Трябваше да се досетя! Неговото настроение се разваляше все повече и повече заради трите му негодни орхидеи. В сряда отидох отново и се прибрах чак в седем вечерта. Когато влязох в офиса, Улф стоеше зад бюрото си. До него, върху табла, имаше две празни бутилки бира, а той си наливаше в чашата трета.

— Да не се загуби? — попита ме Улф.

Не се обидих. Беше невъзможно човек да шофира от 35 улица и 10 Авеню до 44 улица и Лексингтън и обратно, без никой да му показва пътя. Потвърдих, че няма увяхване, седнах на бюрото си и започнах да прелиствам страниците, които Улф беше оставил. Обърнах лице към него и казах:

— Смятам да се оженя.

Клепачите му не потрепнаха, но в очите му видях изненада.

— Да бъдем откровени — казах аз. — Живея с вас, в тази къща, повече от десет години, пиша ви писмата, пазя ви от телесни повреди, нося навън своите обувки, но вашите вратовръзки… Рано или късно, някоя от заплахите ми да се оженя, ще се превърнат в реалност. Защо мислите, че това няма да стане?

Улф направи подигравателна гримаса и надигна чашата си.

— Добре — казах аз, — вие сте достатъчно добър психолог, за да знаете какво означава, когато един мъж изпитва непреодолимата нужда да говори с някого за жени. Разбира се, за предпочитане е да е с някой, който му е симпатичен. Можете да си представите какво означава за мен, когато говоря за Нея на Вас! Това, което заема най-голямо място в съзнанието ми е, че този следобед я видях как си мие краката.

Улф постави чашата си на масата и каза:

— Къде я видя? Да не си ходил на кино? Идва ми наум…

— Не, сър. Не на кино. Плът, кости и кожа. Ходил ли сте някога на Изложение на цветя?

Улф затвори очи.

— Както и да е — продължих аз. — Виждал сте снимки от изложби и знаете, че големите фирми и милионерите подреждат всичко така, че да прилича на японските градини и розите в Пикарди. Тази година „Ръкър и Дийл“, които са фирма, занимаваща се с разсадници и семена, съсипаха Изложението. Имаше горски полянки, храсти, зеленина, многобройни малки цветчета и други боклуци, дръвчета с бели цветя, поточе със скалички… Един мъж и едно момиче си правеха пикник там. Стояха от 23 до 6,30 часа и от 8 до 22 часа. Беряха цветя, лежаха на тревата и четяха. В 4 часа мъжът дремеше с вестник върху лицето, а момичето бе събуло обувките и чорапите си и пляскаше с крака в поточето. Лицето и фигурата й бяха задоволително красиви, а краката й бяха абсолютно артистични. Естествено, внимаваше да не си намокри полата от падащата в поточето вода. Говоря образно, като художник…