Читать «Търси се съпруга» онлайн - страница 92

Той обгърна бедрата й, притисна я към себе си и я целуна отново, но този път в целувката му нямаше никаква бързина. Маделин го прегърна силно, затвори очи и се отдаде на топлината от близостта му. Толкова много го обичаше, че понякога се плашеше; надяваше се той да не го забравя.

Тази нощ Рийс я люби изключително нежно и бавно — сякаш не можеше да й се насити. Най-накрая заспаха преплетени един в друг и тя си помисли това е най-перфектният момент от живота й — в прегръдките на Рийс и неговото дете в утробата си.

Седмица по-късно Рийс се зададе от плевнята към къщата с отчаяно изражение на лицето. Маделин го забеляза през прозореца на кухнята и разбра, че повече не може да отлага разговора им. Просто не биваше да го оставя измъчен от притеснение нито ден още — по-добре да го разгневи, отколкото да го гледа как се съсипва. Всяка вечер с часове седеше в кабинета си, преглеждаше счетоводните книги, обикаляше из стаята и нервно прокарваше пръсти през косата си, след което опитваше отново, само за да стигне до същия резултат без никаква надежда.

Чу го, че влезе и събу калните си обувки, след което по чорапи се появи в кухнята.

— Трябва да се смени маслената помпа на пикапа — уморено сподели Рийс.

Тя стисна кърпата за ръце, която държеше.

— Ами купи нова. — От напрежение всичките й мускули се стегнаха и тя се пребори с пристъп на прилошаване.

— Защо да си правя труда? И без това след месец може би няма да сме тук — с горчивина отговори той.

Съвсем бавно Маделин закачи кърпата и се обърна с лице към него, като се облегна на кухненския шкаф за подкрепа.

— Напротив, тук ще сме.

Рийс реши, че разбра думите й. Вероятно имаше предвид, че той би могъл да се обади на Робърт, — само че Робърт трябваше да е страшен глупак, за да инвестира в ранчото сега. Бе отлагал разговора с него възможно най-дълго, но вече нямаше заден ход. Маделин бе бременна, за утре бе уговорила първия си час при гинеколог и спешно им трябваха пари за медицинските прегледи. След това щяха да дойдат и болничните такси, а той дори нямаше медицинска застраховка. Това бе първото нещо, което трябваше да свърши.

— Ще се обадя на Робърт — нежно изрече той. — Но не се надявай прекалено много.

Маделин изпъна рамене и дълбоко си пое въздух.

— Обади се на Робърт, ако искаш, но първо трябва да ти кажа нещо. След това ще си в различна ситуация… — Тя спря, безпомощно го погледна и пак продължи: — Аз изплатих ипотеката с парите от попечителския фонд.

В първия момент Рийс изобщо не реагира, само мълчаливо я наблюдаваше, което я обнадежди. След това обаче погледът в очите му изстина. Маделин се стегна.

— Какво? — съвсем тихо попита той.

— Изплатих ипотеката. Документите са в шкафа с бельото ми.

Без да изрече и дума, Рийс стана и се качи на втория етаж. Маделин го последва, а сърцето й биеше лудо. Преди посрещаше гнева му без да трепне, но този път ситуацията бе напълно различна. Темата бе много болезнена за него.

Той отвори чекмеджето, точно когато тя влезе в спалнята. Маделин не беше скрила документите, затова сега също бяха най-отгоре. Рийс ги взе, прелисти ги и погледна сумата и датата.