Читать «Търси се съпруга» онлайн - страница 94

— Рийс Дънкан, ако се опитваш да ме предизвикаш и да си тръгна, добре се справяш — с треперещ глас го предупреди Маделин.

Той повдигна вежди и с ледено любезен тон попита:

— Къде искаш да отидеш? С удоволствие ще те закарам.

— Ако слезеш от планината на гордостта си, ще видиш колко грешиш. Не искам да ти взема ранчото! Искам да живея и да отгледам децата ни тук. Ти и аз не сме единствените, замесени в проблема. Аз нося твоето бебе, а това е неговото наследство.

Погледът му изведнъж се промени, когато тя спомена бебето, и той плъзна очи по крехкото й тяло.

— Като се замисля, никъде няма да ходиш. Ще останеш тук, докато бебето се роди. А след това и пет пари не давам къде ще вървиш, но моето дете ще остане при мен.

Изведнъж я изпълни студенина, която измести обидата и гнева, натрупвани след всяка негова дума. Разбирането й стигна предела си. Съчувствието вече се изчерпа. Той не я обичаше и не вярваше в нейната любов — тогава що за брак бе техният? Съставен от огледала, лунна светлина и крепен от секса. Тя го погледна с невиждащ поглед. По-късно щеше да се появи болката, но не и сега. Съвсем бавно Маделин изрече:

— Когато се успокоиш, ще съжаляваш за тези думи.

— Единственото, за което съжалявам, е че се ожених за теб.

Рийс взе чантата й и я отвори.

— Какво търсиш?

Маделин не направи опит да си я върне обратно. Всеки опит физически да го победи щеше да завърши в негова полза.

Той извади ключовете от колата.

— Това търся. — Пусна чантата й, а ключовете прибра в джоба си. — Както ти казах, няма да ходиш никъде, докато носиш моето дете. Единственото движение, което ти разрешавам е, да се изнесеш от леглото ми. Има три спални, избери си една и си дръж задника там.

Той напусна стаята, като положи усилия да не я докосне, когато мина покрай нея. Маделин се отпусна на леглото с чувството, че коленете й са меки като макарони. Едва дишаше, а пред очите й святкаха черни кръгове. Стана й студено и започна да трепери.

Нямаше представа колко време остана така, но най-сетне мозъкът й започна да функционира нормално. И започна да я обзема гняв — тиха, дълбока, изгаряща ярост, която прогони вцепенението й.

Стана и методично започна да мести нещата си от спалнята на Рийс в другата, където бе преспала при първото си посещение тук. Не остави няколко неща, с надеждата, че ще му мине и ще я повика обратно — прочисти стаята от всички признаци за нейното присъствие. Остави документите за ипотеката разпилени по средата на пода. Ако не ги вдигнеше, Рийс трябваше да се разхожда отгоре им.

Щом искаше война, щеше да получи война.

Гордостта й я караше да си остане в стаята и да не разговаря с нея; заради бременността си обаче трябваше да се храни. Слезе долу и приготви пълна вечеря, изпълнена с желание да посипе малко сол в раните му. Ако не искаше да яде храната й, трябваше или сам да си приготви ястие или да остане гладен.

Той обаче седна на масата, когато го повика и от сърце се наяде. Докато вдигаше чиниите, Маделин каза:

— Не забравяй, че утре сутринта имам час при лекаря.